Онази жена. Другата „друга жена“. Какво ли представлява? Дали е интелигентна и наперена, или нежна и женствена? Дали е блондинка, брюнетка, червенокоса? Слаба ли е? Кой номер обувки носи? Кой парфюм предпочита? Кое е любимото й цвете? Харесва ли й, когато той целува трапчинката над задничето й, където се събира пот след атлетични изпълнения в леглото? Той смуче ли пръстите на краката й? И ако го прави, тя получава ли оргазъм? Пъхал ли е език в ноздрите й само за майтап? В гардероба й усеща ли се миризмата на неговите дрехи — смесица от миризмата на вълнен плат, пот и одеколон, представляваща бомба, която ще ме отнесе надалеч?
През повечето нощи прогонвам страховете.
През тази обаче тормозя майка ми. Вдигам слушалката, натискам бутон за запаметяване номер три. Номер едно е за мобилния телефон на Хю, но напоследък почти не го използвам. Бутон номер две е за телефона на Сам — него вече изобщо не натискам. Не би трябвало да се тръшкам, задето не търся Хю и не разговарям със Сам, ала имам усещането, че животът ми се разнищва като стара жилетка.
— Коя от съпругите на крал Хенри Осми най-малко ти се иска да бъдеш?
— Миличка, що за философски въпроси задаваш в… — Въпреки че се намираме на различни континенти, усещам как Джесика опипва нощното шкафче за будилника. — В три сутринта. (Прави ми впечатление, че за секунди е изчислила разликата във времето.) — Радвам се, че напразно пръснахме толкова пари за образованието ти…
Прекъсвам ироничното й изказване:
— Коя?
— Последната — отговаря тя след кратко мълчание.
— Ама тя го е надживяла — възразявам.
— Така е, обаче й се е наложило да го гледа, когато е страдал от подагра, което според мен е нещо като ад на земята.
— Аз пък смятам, че Ан Болейн е била най-онеправдана. — Преди майка ми да попита защо съм на това мнение, бързам да обясня: — Не е имала утешението, че е първата, последвана е била от жената, която кралят най-силно е обичал.
— Аз пък си помислих, че ще кажеш нещо банално, например, че е била екзекутирана.
За миг преставам да говоря, питам се дали не съм се издала.
С типичния си тон, намекващ, че знае повече, отколкото предполагам, Джесика добавя:
— Все пак си мисля, че принцеса Елизабет е отмъстила заради предшественичките си.
— Била е фригидна и червенокоса — мърморя кисело.
— Рижавата коса, която е наследила от баща си, е спасила главата й. А решението да остане целомъдрена е било невероятно мъдро. Дали пък не е наследила интелигентността на майка си? Всичко наред ли е, Джордж? — Замалко не се подвеждам да й кажа истината — поведението й е толкова нетипично, говори с мен като майка с дъщеря.
— Разбира се — бързам да потвърдя.
— Телефонираш ми посред нощ просто така, а?
— Наистина всичко е наред. — И ще бъде. Другата жена ще омръзне на Хю. Ще получа поръчката по проект „Скорост“. Детето ще се роди здраво и нормално. Кейт и Том навреме ще получават подаръците по случай Коледа и рождените си дни.
— Радвам се. Е, след като ме събуди по никое време, почети ми от книгата.
— Хм, прекрасна идея. — Опипвам пода около леглото, книгата винаги е до мен. — „Трийсет и трета седмица…“ Божичко, само чуй какво пише! Плодът е голям колкото пъпеш! Да му се не види, как ще излезе?
— Какво друго пише?
— „Носенето на пръстени и часовници може да предизвика проблеми с кръвообращението. Понякога пръстите на бременната жена така се подуват, че се налага венчалната халка да бъде разрязана от бижутер.“ Радвам се, че Хю ме спаси поне от това унижение — подхвърлям уж шеговито. — Чувала съм за жени, които си купуват по-широки евтини пръстени, за да ги носят по време на бременността… — Не довършвам мисълта си, защото се сещам как Сам надяваше годежен пръстен с фалшив диамант, за да убеди продавачките на списания за булки, че е сериозна клиентка. Сърцето ми се свива от мъка за нея. Не би трябвало, защото сме скарани завинаги, но още я обичам. Чувам как отвън спира такси. Не съм в настроение да вдигна скандал на Хю. Наистина е много късно. — Прекъсвам разговора, за да те оставя да се наспиш — казвам на Джесика. — Утре отново ще ти позвъня.
— Добре си, нали?
— Никога не съм била толкова щастлива. Трябва да затварям, мамо.
Завивам се през глава. Затварям очи, преструвам се, че отдавна съм заспала. Дано Джесика не си направи погрешни изводи, задето й казах „мамо“. Или още по-лошо — да се досети за истината.
41.
От прозореца на кабинета ми се вижда Голдън Скуеър; всеки сантиметър от тревната и бетонната площ е зает от гълъби и от хора, излезли на пикник. Слънцето, което се държи като капризен стар ерген, е благоволило да се появи, в резултат лондончани на тълпи са напуснали работните си места. Наблюдава се изобилие от модно облечени личности, които работят за някоя от многобройните рекламни агенции, намиращи се наблизо, в медиите или са „във филмовата индустрия“, каквото и да означава този загадъчен термин. Лежат мълчаливо, пушат цигари, интересува ги само как възможно най-бързо да добият равен тен. Тук са всички продавачки, фризьорки и сервитьорки от Уест Енд, които са успели да изврънкат един час обедна почивка. Красиви дългокраки момичета четат списания, от които ще научат как да станат още по-красиви. Виждат се и туристи, които с облекчение най-сетне са захвърлили дъждобраните. Куриери са поспрели да изпушат по цигара — облягат се на велосипедите си и се радват на мимолетното чувство за свобода. Старци с прошарени коси и с бастуни си проправят път през множеството — мислят си, че макар по тяхно време животът и моралът да са били различни, може би някои неща не са се променили, И те като мен час по час поглеждат двойките влюбени, които лежат на тревата, на скамейките или един върху друг, целуват се и се натискат, без да ги е грижа кой ги наблюдава, защото в крайна сметка живеят в Лондон, лято е и се обичат.