Заминах за Ню Йорк, подтиквана само от подлата мисъл да се издигна в очите на човека, пред когото се прекланях. Докато бях там, се случи възможно най-страшното. Бека и Хю се сгодиха.
Новината ме потресе до дъното на душата ми. Сърцето ми беше разбито, изпитвах нечовешка болка. Всяка фибра от тялото ми се бунтуваше, докато болката циркулираше от пръстите на краката до връхчетата на косата ми, третирана с най-скъпия балсам. Кръвта ми все едно беше заразена със скръб, надеждите, мечтите и плановете ми бяха пометени като сламената къщичка на прасенцата, издухана от големия лош вълк. Бях като празна бутилка, подхвърляна от океанските вълни, която се носи напосоки. Най-тежко ми беше да призная, че не съм изненадана, задето Хю е избрал Бека. Давах си сметка, че въпреки цялостната промяна (макар и повърхностна) във външността и възгледите ми, пак съм недостойна за него. Мъжете се женят за момичета-единайсетици, не за такива с пет и половина, които се мъчат да минат за осмици. Противното би било срещу законите на природата. Предполагам, че Дарвин е писал нещичко по този въпрос.
Какво ми оставаше? Утешението, че е важно да си обичал, независимо че си бил зарязан от любимия, е за наивниците — ще го потвърдят всички, които са били захвърлени от любимия/любимата. Чувствах се ужасно уязвима. С цялото си същество тъгувах за Хю или поне за възможността да го притежавам. Опитах да удавя мъката си в алкохол, да се излекувам с помощта на наркотици и пици, ала агонията продължаваше да гризе сърцето ми. Но след няколко седмици скръбта ми премина в тъпа (макар и натрапчива) болка, успях да възвърна част от душевното си равновесие, достатъчна да потърся друг начин за оцеляване.
Не заминах за Лондон през януари, всъщност останах в Ню Йорк още пет години. Нямах сили да се върна — за мен британската столица олицетворяваше загубата ми. Убедих шефовете на рекламната агенция да ме назначат за постоянно и всецяло се отдадох на работата, заричайки се завинаги да забравя Хю, Сега голямата ми цел бе да си създам репутация на отлична професионалистка. Не оставах без мъж в живота — нито един не отговаряше на изискванията ми, но сред завоеванията ми бяха перспективни политици, киноактъори, изпълняващи малки роли, плюс един далечен братовчед на Джон Кенеди. Най ме влудяваше фактът, че толкова много мъже са повярвали в преобразяването ми, само Хю е останал безразличен. Колкото и да е странно, приех го като потвърждение, че той е много по-умен, по-разсъдлив и по-трезвомислещ от събратята си. Отхвърляйки ме, той доказа, че е над всички, в резултат почувствах към него още по-силно привличане. Носех само маркови дрехи, скапвах се от работа и от упражнения във фитнесзалата, отпуските си прекарвах на Западния бряг, изкарах курс за леководолази, научих се да управлявам „Харли Дейвидсън“. Постепенно придобих репутацията, към която се стремях — добра професионалистка със страхотни цици.
Върнах се в Лондон едва в края на 1995 година; Хю и Бека вече бяха женени и живееха в Хайгейт, Сам пък беше едва в началния етап на търсенето на истинската любов.
И тримата дойдоха да ме посрещнат на Хийтроу. Седмици наред планирах до най-малките подробности появата си иззад плъзгащата се врата. Подредих на количката скъпите куфари „Прада“ (всичко, което не се побираше в тях, бях изпратила предварително, за да не разваля впечатлението). Носех черен гащеризон с гол гръб, който издължаваше краката ми и разкриваше раменете ми — мускулести и със слънчев загар. Въпреки че бях прекарала часове наред на креслото в самолета, стилната ми прическа изглеждаше така, сякаш току-що съм излязла от фризьорския салон; небрежно бях вдигнала над челото тъмните си очила марка „Гучи“. Целта ми беше да създам впечатление за безгрижие, да докажа не само на себе си, че вече не съм влюбена н Хю, че съм изпитвала към него само увлечение, подсилено от осем години на копнеж — абсолютно пубертетска история. Щом ме видяха, тримата посрещачи, размахващи наръч цветя и някаква тъпа плюшена играчка, радостно възкликнаха. Погледнах Хю и тутакси разбрах, че доброволното ми изгнаничество е било безполезно. Бях излизала с куп други мъже, бях се гмуркала край бреговете на Калифорния, работила бях до припадък, ала не бях успяла да го изтръгна от сърцето си, дори го обичах повече.