Мисля, че ще успеем.
Към шейсетсекундния клип ще пуснем по-кратки реклами, които насочват вниманието към специфични технически нововъведения. В допълнение сме изработили ефикасен и диференциран план за атакуване на другите медии.
Мисля, че ще успеем.
Репетицията продължава до девет вечерта. Хората от екипа са капнали от умора. Връчвам им кредитната си карта и ги съветвам хубавичко да се натряскат в „Краун енд Септър“ — утре ще платя сметката. Благодарни са, не се налага да ги подканвам втори път.
— Няма ли да дойдеш с нас? — пита Дру. Отказвам, макар че поканата ме ласкае (отдавна не са ме удостоявали с подобна чест); бързам да се прибера вкъщи и отново да прегледам документацията. Изключвам осветлението в „щабквартирата“, изведнъж долавям някаква миризма. Не е само уханието на лято и на грамадните бели лилии, натопени в безброй вази във всяко помещение — агенцията ни ще бъде домакин на сватба, която ще бъде фотографирана за списание „Окей“. Усеща се полъх на власт, на успех. Ароматите, които навремето ме опиваха, а напоследък ми се изплъзваха. Обожавам този мирис!
42.
Въпреки че мотрисата на метрото е претъпкана и никой не ми отстъпва място да седна (кавалерството не само е мъртво, а е дълбоко погребано), въпреки че съм притисната между мъжага с миризливи подмишници и някаква девойка, която говори по мобилния си телефон и плаче, все пак влизам в жилището си, заредена с положителна енергия.
Отивам право в банята, пускам студена вода във ваната. Може дори да лакирам ноктите на краката си — обувките без пръсти придават сексапил на всяка жена, дори когато е с грамаден корем. Поглеждам подутите си глезени и печално си мисля: „Кого заблуждаваш, малката?“
Ще ми се Хю да почиства космите си, след като използва умивалника — толкова ли е трудно още веднъж да пусне водата? Забелязвам, че е оставил на капака на тоалетната чиния празния флакон от пяна за бръснене, което е намек да му купя нова опаковка. Нима не знае, че на всяка голяма улица има дрогерия? Всъщност къде е тази вечер? Може би е казал, но съм забравила. Спомням си обаче, че тази сутрин попита къде е официалната му риза — може би е поканен на връчването на някакви награди или на вечеря с клиенти. Като ме попита за ризата, ми идваше да изкрещя: „На пода е и вони на цигарен дим. Остана там, когато я захвърли след последния прием, на който беше поканен!“ И щях да излъжа. Стремежът ми да бъда съвършена във всяко отношение ме накара да изпера ризата, да я изгладя и да я прибера в гардероба на Хю.
„Не мисли за това! Не мисли за това! Не си разваляй настроението след толкова успешен ден“ — заповядвам си.
Предпазливо се изтягам във ваната, наслаждавам се на хладката вода и на задоволството, които поне временно прогонват неприятното усещане, че тежа цял тон. Погалвам бебето, започвам да му говоря:
— Днес мама стисна за топките няколко мъже — даде им да се разберат… — Прекъсвам фразата и се извинявам в случай, че бебето е момченце и съм го засегнала на мъжка чест. Нервите ми се отпускат, напрежението постепенно изчезва, потъвам в мечти за моя съвършен живот. Представям си, че е горещ летен следобед. Седя под чадър в градината, бебето ми радостно гука и пълзи по одеялото, проснато на тревата. Компания ми правят скъпи приятели, всички пием бира, наденичките, които се пекат на скарата, ухаят апетитно (тъй като само фантазирам, няма дим, който да задавя гостите, сетила съм се да прибера прането от въжето за простиране). Дечурлигата тичат на воля в градината; виждам Кейт, Том, Мили и други хлапета — понеже фантазирам, децата не се карат помежду си. Тук са Либи, Сам и Джеймс (мамка му, щом съчинявам приказка, ще даря Сам с венчална халка). Благодарение на мен клиентът е възложил на нашата агенция изпълнението на проект „Скорост“, затова Дийн ми е дал щедра сума за отпуск по майчинство. Разбира се, знам, че тези лениви летни следобеди няма да продължат вечно, ала поне спокойно им се наслаждавам.