— Постави се на нейно място — казвам предпазливо, за да не го обидя. — Връзката с теб е като хазартна игра, има опасност да загуби всичко. — Божичко, колко е сладък — такъв един загорял от слънцето и с големи мускули, а в очите му горят пламъците на любовта! Струва ми се, че е искрен. От друга страна, чука годеницата на брат си, следователно не заслужава доверие.
Той сякаш чете мислите ми, защото казва:
— Имаш основание да се съмняваш в искреността ми, след като извършвам предателство спрямо собствения си брат. Така ли е?
— Да.
— Как да те убедя, че никога досега не съм постъпвал по този начин?
— Дори да е така, не те оневинява — отбелязвам. Знам го от собствен опит.
Джеймс ме поглежда така, все едно съм го зашлевила.
— Обичам я. — Струва ми се, че се взира в мен поне от две седмици. Запознавала съм се с много гаджета на Сам. Дори съм чувала един-двама да правят същото изявление. Очевидно изражението ми е доста скептично, защото Джеймс се чувства задължен да добави: — Обичам я заради начина, по който бърчи нос, когато се смее. Обичам я, защото е най-благородната, най-милата жена на света. Обичам я, защото е красива, способна, неповторима. Обичам я, защото остава трезва, когато аз падам под масата. Харесва ми борбеността й, състезателният й дух. Харесват ми дори плоските й стъпала и как се почесва по главата, когато се замисли.
Не съм чувала мъж да изпада в подобни откровения — била съм на много сватби, но дори младоженците не са говорили така за бъдещите си съпруги. Джеймс обича Сам заради същото, за което и аз я обичам… е, с изключение на плоските стъпала и чесането по главата.
— Доколкото ми е известно, скоро ще отпътуваш обратно за Африка — подхвърлям. Сам няма да се съгласи да живее някъде, където няма магазини на „Шанел“, „Диор“ и „Есте Лодер“.
— Ще си намеря работа тук. Ще постъпя в пътническа агенция… Готов съм да работя каквото и да било!
Като се има предвид, че Сам е трябвало да моли досегашните си гаджета да й направят местенце в леглото или да не обсебват цялата завивка, изявлението на Джеймс е свидетелство за искреността на чувствата му.
Той се изправя, тръгва към вратата. Отива си, защото и двамата знаем, че не мен трябва да убеди.
— Извинявай, че дойдох без предупреждение. Изпитвах необходимост да го кажа.
Махвам с ръка:
— Не се извинявай. Между другото, мислил ли си да кажеш на Гилбърт за връзката си със Сам?
— Не мога. Ще причиня страдание и на двамата.
— Хм, май имаш право. — Отварям вратата, той тръгва по алеята. — Защо не й предложиш да се ожените? — извиквам.
Джеймс спира, свива рамене:
— Не мога, докато е сгодена за брат ми.
— Май имаш право — повтарям, после добавям: — Ъъъ… късмет!
Само след миг съжалявам за последните си думи — абсурдно е да желаеш късмет на човек, който страда толкова силно.
Божичко, понякога съжалявам, че съм пораснала — толкова е трудно да бъдеш възрастен.
Хю се прибира час и половина след полунощ. Седя в трапезарията и уж размишлявам върху блестящата работа на инженерите и дизайнерите в концерна, условно наречен „Скорост“, които са създали най-съвършената кола на света, всъщност се тревожа за Сам, Джеймс и Гилбърт. Хю изобщо не забелязва как блести измитият под в кухнята. Няма да му го простя!
— Къде беше? — промърморвам.
Той не отговаря веднага, а изважда от джобовете си мобилния си телефон, шепа монети и ключовете си. Колко съм била задръстена — доскоро този ритуал ми се струваше адски очарователен, а сега си давам сметка, че дразни също като драскане с нокти по черна дъска.
— Предупредих те, че сме поканени на летния бал на клиентите на „Юнилевър“.
— „Сме“ ли? — възкликвам. — Явно това „сме“ не включва мен.
— Поканата беше за нашия екип — обяснява Хю. Струва ми се, че изглежда гузен и объркан.
— Защо не ме взе със себе си? Защото съм прекалено дебела и се срамуваш от мен, а? Къде беше балът? Кои са хората от екипа ти? — Бомбардирам го с въпроси, в един миг ми хрумва, че дори испанските инквизитори не са били толкова настойчиви.
Хю не ме поглежда, а съобщава на кухненския плот, че са присъствали само служители на агенцията без партньорите си. Че балът е бил в Грувнър Хаус. Че тази сутрин ми е казал за мероприятието и че хората от екипа му са Марк, Том и Тони.