Не виждам смисъл да продължавам да живея.
Криво-ляво довършвам представянето, въпреки че едва ли някой ме слуша. Преструвам се, че не чувам безвкусните шеги, които подхвърлят присъстващите, след двайсет минути питам:
— Има ли въпроси?
Вдигат се минимум сто ръце.
— Искате ли от специалните хапчета „Сетлър“? — Въпросът е придружен със злобно подхилкване.
— Ще обясните ли как възнамерявате да изразходвате бюджета? Дано твърденията ви за намаляване на разходите не са само въздух под налягане. — Кис-кис-кис!
— Харесаха ми вашите реклами — не са дране на лисици като рекламите на конкуренцията.
Едно е сигурно — привлякла съм вниманието им.
44.
Будилникът иззвънява и прекъсва кошмара ми. Въздъхвам с облекчение. Сънувах, че говоря пред търговските представители на голяма компания; представям проект, от който нашата агенция щеше да спечели милиони. Дийн много държеше да ни бъде възложена рекламата на тази марка кола, но аз провалих всичко, като, без да искам, изпуснах газове. Постепенно се връщам към действителността, жегва ме ужасяваща мисъл — не е било сън. Случило се е наистина. Въздишам, завивам се през глава. Усещам миризмата на Хю, която ми действа успокояващо, поне докато той казва:
— Значи ще признаеш… — Поколебава се и се засмива: — …гафа си и ще отидеш на работа, така ли?
Колкото и велик да е човек, не може да се въздържи — пръдните и оригванията са неизчерпаем източник на майтапи.
Надничам изпод завивката и му хвърлям убийствен поглед. Вече съжалявам, че му разказах за злощастния случай, Малко съчувствие няма да ми е излишно, ала явно не ще го получа.
— Престани, Джордж, не можеш да се криеш до края на живота си.
— Не възнамерявам да се крия до края на живота си, само докато родя — промърморвам.
Хю безмилостно ми издърпва завивката.
Спускам се към банята най-вече защото не искам да види безформеното ми туловище. Той се провиква през затворената врата:
— Между другото, за коя компания беше проектът?
Поколебавам се. В миналото понякога нарушавах закона за поверителната информация и обсъждах с Хю кампанията, която „Кю енд Ей“ подготвяше, понякога той ми помагаше с оригинални идеи. Този път обаче се подчиних на указанията на Дийн да не издавам, че нашата агенция участва в конкурса за реклама на луксозна кола. Реклама, за която говорят всички специалисти в тази област. Е, споделих това-онова с Либи, ала на Хю не казах и думичка. Не се страхувах, че той ще се разприказва пред някого, истината е, че… не му вярвам.
Пускам водата, преструвам се, че не съм чула въпроса.
Всичко е свършено. Заради моя гаф загубихме поръчката — да, загубихме я, защото везните определено клоняха към нашата агенция. Страхувам се да мисля какви ще бъдат последствията. Няма начин Дийн изведнъж да се сдобие с чувство за хумор. Вероятно вече пише заповедта за уволнението ми.
Но провалът има и още една, по-страшна страна. След като усилената работа по проекта приключи, вече нямам извинение да не мисля за възможността Хю да има връзка с друга жена. Хиляди пъти се опитвах да си затворя очите пред фактите, но не мога. Дори до посиняване да си повтарям, че увлечението му е мимолетно, знам, че се залъгвам.
Уморена съм. Не, капнала съм от умора. Защото през последните дни дадох всичко от себе си за спечелването на конкурса. Защото дългите съвещания бяха безкрайно изтощителни. И защото съм бременна. Навремето вдигах тежести и тренирах маратонско бягане, ала физическите усилия не могат да се сравнят с умствения труд, който положих. Но най-вече съм уморена от Хю.
Голяма новина, а?
Когато излизам от банята, той вече е тръгнал към фитнесзалата — тренира, взима душ, преоблича се и от залата отива право на работа. На леглото е оставил поднос със закуска — чай, препечени филийки, кроасани, пчелен мед (и то както го обичам — сервиран в купичка, не в бурканче). Портокаловият сок е прясно изстискан. Във вазичка са поставени стръкчета ароматен грах, вероятно набрани от нашата градина, защото още са мокри от утринната роса. Подносът е аранжиран като на снимка от списание. Сядам на леглото и се взирам в росните клонки. Едра сълза се стича по страната ми и тупва върху препечените филийки. Не зная дали плача от облекчение, съжаление или възхита.