45.
— Ти си абсолютен гений! — усмихнато възкликва Брет.
Мамка му, да не би да съм влязла в друг офис?
— Браво, Джордж. На никого нямаше да му хрумне такъв трик. — Карл озадачено клати глава, личи, че е в прекрасно настроение.
Не реагирам. Може би е номер.
В рекламния бизнес фразата „Не се доверявай никому“ е като Библията.
— Поздравявам те, Джорджина. Поздравления за целия екип, за качествената ви работа. За днес ви пускам в отпуска! — гръмовито заявява Дийн.
Присъстващите в „щаба“ надават радостни възгласи, след секунди възбудата отеква в цялата агенция. Изглежда, не ме поднасят.
Наистина сме спечелили.
— Възложиха ли ни рекламата? — Знам, че въпросът ми е глупав — вече отварят шампанското, ала все пак искам да съм сигурна.
— И още как! — засмива се Карл. Сяда на креслото, кръстосва ръце на тила си, вдига краката си на бюрото. Накратко, държи се като човек, който е бил сигурен в успеха ни. Не като човек, който по време на пътуването ни обратно към Лондон ми три сол на главата, задето съм провалила агенцията.
— Всичко дължим на теб. — Дийн разтърсва ръката ми.
— Не е вярно. Ако не бяха Карл, Дру, Брет и другите от екипа… — Не довършвам фразата. Не съм чувала новия бизнес директор толкова щедро да раздава похвали. Досега „отличниците“ получаваха само парични премии.
— Скромничиш — усмихва се той.
Така си е.
Подготвих цялата документация, идеята за клипа беше моя (постарахме се хората от творческия отдел да си мислят, че проектът е тяхно дело, за да не засегнем чувствата им, но идеята си е само моя).
— Наистина всички имат заслуга.
— Да, за подготвянето на документацията — прекъсва ме Дийн и размахва пурата си, зачерквайки месеци къртовска работа.
— Но тогава… — Гледам го недоумяващо.
— Спечелихме благодарение на твоя номер — киска се шефът. Очевидно физиономията ми издава смущението ми, защото той се опитва да ме осветли по въпроса: — Излиза, че Франк се е колебаел коя агенция да предпочете, но твоята… изява е наклонила везните в наша полза. Търговските представители заявиха, че нашата агенция изглежда „по-земна“, по-близо до обикновения човек. Ето защо получихме поръчка за 80 милиона паунда, десет процента от които са за агенцията. Каня те на обяд, Джорджина.
Значи рекламодателят е избрал нашата реклама. Но не защото часове наред си блъсках главата дали думата „интелигентен“ е по-уместна от „ефективен“, когато се описва автомобилен двигател. Не защото изгледах безброй видеозаписи на мъже, описващи страстта си към бързите коли. Не защото нашият екип работи неуморно и всеотдайно. Не защото се скъсах от бачкане и не мислех за друго освен за автомобили, а защото пуснах газове.
— Добре че си бременна, Джорджина — добавя Дийн и ме потупва по гърба. — Предишната Джордж беше прекалено секси, прекалено изискана за подобен номер.
— Да, имахме късмет. — Насилвам се да се усмихна.
Прекрасно е, че сме получили поръчката. Направо великолепно. Оглеждам се — колегите се заливат в смях, шегуват се. Безсъмнено мислено вече няколко пъти са изхарчили премиите си. Излъчват самоувереност и самодоволство — нищо не повдига духа като спечелването на конкурс, предоставящ възможност за мултинационална рекламна кампания. Иска ми се и аз да участвам в купона, ала нещо ме възпира. Колегите ми сякаш се намират на километри разстояние от мен. Все едно гледам през обектив, намазан с вазелин — техника, която фотографите използват за безвкусните сватбени снимки. Ако го няма филтъра, ще видите неподходящо облечени хора с фалшиви усмивки. Наистина исках да ни възложат рекламата, но сигурно има по-достойни начини за ознаменуване на победата. Работата, начинът, по който минават дните ми… целият ми живот трябва да имат и друг, по-важен смисъл. Опитвам се да споделя чувствата си с Карл:
— Не мислиш ли, че победата ни има горчив привкус? Мисълта ми е, че би трябвало да ни оценят заради положения труд и способностите ни…
— На кого му пука? — прекъсва ме той. — Важното е, че спечелихме, нали?
— Ами… да.
Има право — няма причини да се оплаквам. Важното е, че ни възложиха поръчката. Излиза, че тревогите ми са били напразни. Опасявах се, че бременността ще сложи край на кариерата ми, ала се случи тъкмо обратното. Страхувах се, че откакто не мога да нося секси дрехи и да запленявам мъжете със стройната си фигура, вече съм извън борда на рекламния бизнес, но може би не всичко е загубено. Може би има други начини за постигане на целите. Разбира се, бих предпочела да оценят творческите ми заложби, не способността ми да издавам тръбни звуци, ала най-важното е, че спечелих конкурса. Колебливо се усмихвам, позволявам си да почувствам ако не гордост, поне задоволство.