Самоуверената жена, която се таеше в мен, ми внушаваше, че той още може да бъде мой въпреки венчалната халка на пръста на Бека.
През 1996 година тя роди дъщеричката си Кейт, след осемнайсет месеца на бял свят се появи и Том. Шест месеца след раждането му станах любовница на Хю. Сигурно ще ме помислите за отвратителна личност. Ще ми се да обрисувам случилото се… или по-скоро себе си така, че да изглежда благородно или поне не толкова подло, но е факт, че през 1998 година станах негова любовница. Дори ако ви кажа, че Бека не си даваше сметка за какво съкровище се е омъжила, че след сватбата престана да ходи на работа и остави Хю сам да издържа семейството (същевременно заявяваше, че не одобрява професията му)… Дори да обясня, че му правеше фасони, задето ходи на фитнес, и му опяваше, че веднъж седмично играе ръгби, че мрънкаше, задето според нея той не обръщал достатъчно внимание на децата и нямал авторитет пред тях… Даже да разкрия, че тя най-вероятно имаше връзка с треньора по тенис… ако ви открехна, че никога не четеше книгите, които му харесват, не се смееше на шегите му, не забелязваше кога се е подстригал, не го разпитваше как е минал денят му… Не, безсмислено е! Каквото и да ви кажа, няма да промени факта, че откъдето и да го погледнеш, да бъдеш любовница на женен мъж, не е много достойно. Няма начин да се оправдая. Не мога да направя от черното бяло. Още съм любовница, нищо повече. Казвам „още“, защото официално той е женен за Бека, въпреки че от осем месеца живее с мен. Няма да си кривя душата, че положението не ми е приятно… Да му се не види, писна ми да се защитавам — положението направо ме вбесява! В края на краищата случва се симпатични и добродетелни хора (например аз) от време на иреме да сторят нещо недобродетелно (например да спят със съпрузите на други жени).
Животът е несправедлив. Хю трябваше да бъде мой от самото начало.
Само че не беше, а когато някои неща се объркат, ако ще да се съдереш, не можеш да ги поправиш.
5.
Служителите в рекламните агенции се подчиняват на куп неписани правила; не е достатъчно да знаеш как да се обличаш, кои ресторанти да посещаваш и каква кола да караш — поведението ти на работното място е от особено значение. Изключително важно е винаги да бъдеш в добро настроение, самоуверен и да си извор на творчески предложения — загубеняците не оцеляват в рекламния бизнес. Важно е в ежедневието да се държиш като на важен прием. Да се усмихваш непрекъснато.
И то широко.
— Леле, Джорджи, колко си готина!
Карл дори не ме е погледнал. Всяка сутрин го казва на всяка колежка. Затова всички го харесват. Ако си беше направил труда да ме погледне, щеше да забележи, че сакото на костюма ми от „Армани“ е разкопчано (никога досега не съм си го позволявала), както и горното копче на панталона ми. Въпреки че съм бременна едва от девет седмици, почти нямам дреха, която да ми е по мярка. Не че съм напълняла (е, сложила съм си няколко грама, ала не в това е въпросът); колкото и да е невероятно, ханшът ми се е разширил. Не ми става дори панталонът, който наричам „бърза помощ при внезапно изпълняване“. Ханшът ми се е разширил! Сигурно за да се освободи повечко място за главичката на бебето, което ми подсказва какво изтезание ме очаква. Гърдите ми също са наедрели. Никой не предупреждава жените какво ги очаква, щом забременеят; и по-добре, иначе ще престанат да раждат и човечеството ще загине.
— Много си мил, Карл. — Широко се усмихвам и без да го погледна, подхвърлям: — И ти си в страхотна форма. На фитнес ли ходиш?
Карл е — само да не паднете! — директор на отдел „Групово счетоводство“ (което означава, че е началник на група костюмирани сухари).
— Хвърли един поглед на това сведение, особено на страница деветнайсет — намесва се Дру, ръководител на отдел „Стратегически пазари“ (с други думи — плановик).
— Дадено. — Усмихвам се, взимам доклада, без да прекъсна целесустременото си придвижване към работното си място (още едно правило — движи се целеустремено, обаче никога, ама никога не тичай; добро впечатление ще направиш, ако изглеждаш делово, не като пиле в кълчища).