— Тогава бях различна — прекъсвам я.
— След като родиш, пак ще бъдеш предишната Джорджина.
Идиотското е, че не знам дали наистина го искам. Първо, съмнявам се, че ще имам сили да прочета поредната статия за средства, чрез които до края на живота си ще се освободя от целулита, нито да отслабна пет килограма за един месец, нито да науча двайсет и пет сигурни начина за повишаване на либидото. Понякога си мисля, че главата ми ще се пръсне от безкрайните съвети в женските списания — как да увелича умствения си потенциал, как да отслабна, как винаги да бъда в крак с модата. Старая се да ги спазвам. Старая се дори прекалено. Иска ми се да бъда съвършена във всички аспекти на живота — съвършената партньорка на Хю, съвършената приятелка, съвършената служителка. Опитвам се дори да бъда съвършената непозната, за Бога! От време на време ми се струва, че ще откача. Онзи ден се хванах, че мечтая да бъда видео! При сегашното положение са ми необходими бутони за пренавиване назад и напред и за изтриване.
Второ, даже да имах достатъчно сили (и време, което едва ли ще ми се случи), май не искам да бъда предишната Джорджина, защото вече не я харесвам. Понякога се питам дали наистина съм съществувала, или съм била проекция на желанията на Хю. Не го обвинявам. Вината си е само моя. Обаче и самообвиненията започват да ми писват. Искам да оправя нещата и да продължа напред. Но какво разбирам под „оправяне на нещата“? Със сигурност знам, че не ми се ще да се посветя на задачата да възвърна предишните си форми, защото съществуват много по-смислени цели, отколкото да носиш дрехи трийсет и шести номер. Слагам длан на издутия си корим, нежно галя съществото, което расте в мен. Освен това непрекъснатите старания са изтощителни и водят до нисък дух, защото, колкото и да опитвам, никога няма да бъда съвършена. Винаги се намира по нещо, което съм забравила да свърша, дори ако е нещо толкова незначително като отново да начервя устните си.
Изпитвам необходимост да споделя мислите си с Либи:
— Искам да оправя нещата.
— Например кои?
Въздишам тежко:
— В неделя беше „моминското“ тържество на Сам, а тя дори не ме покани.
— Ако са се забавлявали с идиотска гонитба из градината, както е обичаят, тя вероятно е решила, че упражнението не е за жена в напреднала бременност. — Както обикновено, Либи се мъчи да измисли оправдание.
— Не, не беше заради бременността ми.
— Скарахте ли се?
— Нещо такова. — Подозирам, че и поканата ми за сватбата е невалидна. Което е абсурдно — цели четиринайсет години бях „постоянното присъствие“ на празненствата на Сам, но изведнъж се превърнах в persona non grata. — Историята е доста заплетена. Съжалявам, но не мога да ти разкажа подробности, защото тя ме помоли да ги запазя в тайна. — Подозирам, че Либи умира от желание да научи клюката, обаче устоявам на изкушението.
— Обади й се, изяснете се — подхвърля тя, все едно е мъж, който съветва приятеля си.
Умирам от желание да телефонирам на Сам.
Толкова ми липсва, че чувствам празнота, сякаш причинена от глад. Не сме разговаряли, откакто тя призна, че има връзка с Джеймс. Ще ми се да види корема ми, който непрекъснато се уголемява. Сигурно ще поиска да го докосне, да усети как рита бебето. Искам да споделя с нея как спечелихме конкурса. Ала най-много ми се иска да й кажа, че вече проумях за какво говореше, когато заяви: „Толкова дълго мечтах да се омъжа, че вече не зная как да си пожелая нещо друго.“ Зная защо сравни вманиачаването си с моя стремеж на всяка цена да бъда с Хю. Разбирам каква смелост се изисква да се откажеш от фантазията си. Не съм сигурна, че притежавам подобна смелост.
— Да не забравяме Бека — промърморвам.
— Бека ли? — изненадано възкликва Либи.
— Чувствам се гузна, задето разбих брака й с Хю. Напоследък си мисля, че й дължах повече… — Поколебавам се. Думата е на върха на езика ми, ала не ми стиска да я изрека. — Повече солидарност.
— Непременно й го кажи — изсмива се Либи. — Обзалагам се, че ще те разбере.
— Може и да й се обадя.
— Майтапех се! — ужасено възкликва тя. — Не е прието да кажеш на жената на любовника си: „Виж, напоследък много мислих по въпроса и стигнах до заключението, че не биваше да ти отнемам съпруга.“
— Все пак може би ще й позвъня.
Защото за пръв път в живота ми се струва, че е редно да предприема стъпки, които се смятат за нередни.
Август
48.
Сам или Бека? Бека или Сам? Не ми се ще да се обадя нито на едната, нито на другата. И при двата разговора ще ми се наложи да преглътна толкова голяма част от гордостта си, че има опасност да се задавя. Либи твърди, че се мъча да избегна наистина важния въпрос за кръшкането на Хю. Може би има право.