— Да не би… — Сърцето ми забавя ритъма си, почти спира.
— Да. Въобразявах си, че ще забравя поученията ти, ала не можах. Осъзнах, че имаш право.
О, не! Не! Тоест… да! Наистина имам право, обаче не е трябвало да постъпва така.
— Роклята, цветята, шведската маса, лебедите са без значение.
— И лебеди ли е имало? — Дори в този напрегнат момент не успявам да обуздая любопитството си.
— Да — без капчица смущение потвърждава тя, сетне продължава: — Единственото, което има значение, е за кого се омъжваш. Гилбърт е прекрасен човек, но не е голямата любов на живота ми. Влюбена съм в Джеймс.
Не вярвам на ушите си.
— Отменила си сватбата?
— Точно така. — Сам се старае да запази присъствие на духа, обаче аз я познавам достатъчно добре и знам, че всеки миг ще избухне в ридания, достойни за спечелване на олимпийски медал. — Затова ти казах да поздравиш госпожица Мартин.
Не издържа и се разридава. Казвам й, че ще повикам такси и след малко ще бъда при нея.
49.
Седя зад бюрото си и съставям списък със задълженията, които ще изпълнява Джулия, докато съм в отпуск по майчинство. Не съм особено ентусиазирана, защото знам, че си хвърлям труда на вятъра. Тя ще загуби списъка трийсет минути след като започне да работи самостоятелно. Пък й аз ще изляза в отпуск едва когато започнат родилните болки. Разбира се, това не е идеалният сценарий — във всички книги за бременност и майчинство пише, че жената трябва да си вземе отпуск ако не един месец, то поне две седмици преди термина. Само че Дийн не е склонен да ми даде повече от три месеца отпуск (общо три месеца — преди и след раждането), а пък аз искам да бъда възможно повече време с бебето. Още преговарям за шест месеца, но шефът твърди, че съм незаменима; изведнъж си е внушил, че агенцията ще фалира без мен. Много далеч е от истината, също както когато твърдеше, че на мястото на пламенната ми амбиция са останали само димящи въгленчета, ала и той като повечето хора в рекламния бизнес си пада по преувеличенията. Разбирам го — когато виждаш нещата само в бяло и черно, животът е много по-лесен. Оттенъците и полутоновете, с които боравя напоследък, усложняват битието ми.
Остава една седмица до термина ми. Само 7 дни, или (в зависимост от гледната точка) 168 часа, или 10 080 минути, или 604 800 секунди, ако предпочитате.
Макар да съм чела, че много бебета закъсняват, особено когато раждаш за пръв път, все пак се надявам моето да пристигне навреме. Зная, че всеки ден след термина ще ми се струва дълъг колкото цял месец, защото дните през последните няколко седмици сякаш продължиха цяла вечност. След като Сам отмени сватбата, за известно време миговете буквално летяха, защото се занимавах с проблемите й, които ми се струваха далеч по-важни от моите. Наложи ми се да уредя раздаването на 200 порции пилешко и да върна в магазините няколко тостера. Постоянните й оплаквания от злощастната й съдба ме разсейваха, въпреки че сърцето ме болеше, като я гледах как тъгува. Още не беше събрала смелост да разговаря с Гилбърт, Джеймс или с майка си. Първите десет дни след несъстоялата се венчавка се заключи в апартамента си, спусна щорите и дори не прослушваше обажданията на телефонния секретар. Лекувах я с пица и джин, търпеливо слушах самообвиненията й — питаше се как е възможно да е толкова жестока и празноглава, накрая дори се нарече „дебела повлекана“. След като периодът на самобичуване премина, я убедих да иде на почивка (така или иначе в очакване на медения месец бе почистила космите от краката си, а банският й вече беше в куфара). В момента се радва на слънцето на Южна франция, макар да обеща, че започнат ли контракциите ми, ще долети с първия самолет.
И аз с нетърпение чакам този момент.
Никога досега не съм желала нещо толкова силно… дори Хю. Същевременно съм капнала от умора и ако бебето закъснее, ще си почина. Давам си сметка, че след това едва ли ще имам време за подобен лукс.
Никога повече.
Трябваше да уредя какво ли не преди раждането, Преди три месеца съставих списък на неотложните задачи, които възлязоха на четирийсет и девет. Жалко — щеше да е много по-прегледно, ако бяха кръгло петдесет.
Оказа се, че на хартия нещата изглеждат много по-лесни, отколкото са в действителност. На белия лист фразата „да избера бавачка“ заема същото място като „да приготвя чантата си за болницата“, но на практика задачата ми отне безкрайно много време. Посетих единайсет детски ясли, домовете на шест детегледачки, разговарях с дванайсет бавачки, шест от които знаеха английски, ала още не съм взела окончателно решение. Името ми е в списъка на „резервите“ в две детски ясли, а при положение че изкрънкам от Дийн шест месеца отпуска, ще взема за бавачка някаква австралийка, която ще пристигне в Англия след Коледа; докато разговаряхме по телефона, ми се стори много свястна, но все пак трябва да се запозная с нея. В списъка бяха включени задачи като: да разчистя шкафа под стълбището и да подредя кухненските шкафове, да боядисам детската стая и да монтирам полиците, да сглобя креватчето, да заредя видеокамерата, да купя картички, с които да известим приятели и познати за щастливото събитие, да въведа в мобилния си телефон номера на болницата, да купя всичко необходимо за бебето, да избера количка, да приготвя чантата си за болницата и прочие и прочие, и тъй нататък и тъй нататък. Въпреки че ми предстоеше много работа, съставянето на списъка ми вдъхна усещането, че контролирам положението. Ала когато пъхнах в чантата шишенце с масажно масло, което ще ми бъде необходимо, когато започнат болките, изведнъж разбрах, че се самозалъгвам, фактът, че съм взела къси чорапки, не означава, че съм готова да стана майка. Когато се сблъскам с неизвестното, ще бъда без всякакъв опит. Обаче това вече не ме плаши, а ме изпълва с радостна възбуда.