„Класирах“ задачите в три раздела — задачи, с които мога да се справя (трийсет и пет на брой), изискващи помощ (единайсет) и такива, които трябва да свърши Хю (три). Предстои ми да изпълня три неотложни задължения. Не, четири, ако броим: „Да се сдобря с Бека.“ Което всъщност е най-важната и най-неотложната ми работа.
Странно, ала ми се струва, че именно тази стъпка най-добре ще ме подготви за майчинството. Мечтая детето ми да се роди, заобиколено от любов, и макар положението да е доста заплетено, именно такова семейство щъркелът е определил за моето мъниче. Не ми се ще завист и горчивина да го разделят от Том и Кейт. Вярно, че хлапетата на Хю редовно ме изкарват от кожата ми, обаче търся вината в себе си и се надявам тази „фаза“ да премине. Мечтая децата да се опознаят, да израснат заедно, дори да се обичат. Зная, че няма да се случи без подкрепата на Бека. Само че тя не ми го дължи. Ето защо аз съм длъжна да разговарям с нея, въпреки че вероятно ще ударя на камък. Държа да я уверя, че след раждането на бебето Хю няма да започне да пренебрегва Кейт и Том. Да й се извиня, задето той не им отделя повече време. Бог знае как щяха да се развият събитията при други обстоятелства. Не съм в състояние да поправя стореното, но поне мога да спася каквото е останало и да предотвратя възникването на омраза и отчуждение.
Вдигам слушалката, набирам номера на Бека.
Да му се не види, Либи имаше право — подобни разговори не се провеждат.
Ще бъде пълна лудост.
Затварям, преди да натисна последния бутон. Дълбоко си поемам въздух. През последните четиринайсет години всяка моя постъпка бе подчинена на любовта ми към Хю. Със сигурност знам, че той няма да одобри хрумването ми да се обясня с Бека. Изрично ме предупреди да не разговарям с нея за миналото, да не слагам пръст в раната й. Смятам, че има право. Освен това твърди, че няма за какво да се извиняваме. Често заявява, че любовта е възвишено чувство, което не бива да се опорочава с прозата на ежедневието. Под „прозата на ежедневието“ вероятно разбира грижите за децата, което сега ми се струва ужасно перверзно. В романтичните ни мигове казваше, че не сме в състояние да се съпротивляваме срещу съдбата, че сме били предопределени един за друг. Освен това Бека му е изневерила — повтарял го е безброй пъти.
Въпреки това съм длъжна да й се обадя. Не само в името на моето дете, а и заради мен. Така е редно.
Отново набирам номера й.
— Здравей, Бека.
— Джордж, започнаха ли болките? — сепва се тя, както и очаквах — нямаме навика да си бърборим по телефона.
Ръката ми трепери, посягам към чашата с вода. Божичко, колко е трудно… е, не чак колкото раждането, предполагам.
— Не.
— О! — Тя още повече се озадачава, ала е прекалено възпитана да попита защо се обаждам. — В интерес на истината съм ти длъжница в това отношение — подхвърля и се засмива.
— Моля? — Мой ред е да се слисам. За какво ми е длъжница?
— Задето по спешност ме заведе в болницата.
— А… ясно. — Едва сега разбирам, че говори за лудешкото ни „приключение“, свързано с раждането на Кейт. Хю беше на някаква конференция в чужбина, бях обещала да поддържам връзка с Бека, тъй като терминът й беше минал. Бях при нея, когато контракциите започнаха; качих я в колата и с бясна скорост прекосих Лондон, като показвах среден пръст на шофьорите и пешеходците, изпречващи се на пътя ни. Разбира се, случи се много преди да стана любовница на Хю. Толкова промени настъпиха оттогава… ала някои неща са си все същите. Мисълта ми е, че Хю нямаше право да замине, след като се очакваше съпругата му да роди всеки момент. И аз работя в рекламния бизнес, известно ми е, че на нашите конференции няма опасност да бъде съобщено за откриването на лекарство против рак или дори против най-обикновена настинка. „Конференция“ е евфемизъм за „приятно изкарване“.