— Мисля, че тогава наруши всички правила за движението. Шофиране с превишена скорост, забранени завои, преминаване на червен светофар — засмива се Бека.
Има право — пътуването до болницата беше като сцена с преследване от криминален филм.
— Изплаших се — обяснявам.
— А пък аз бях ужасена! — Настъпва мълчание, после Бека добавя: — Още съм ти благодарна, задето не ми се разсърди, че водите ми изтекоха в колата ти.
— Няма значение. — Повтарям същото, което й казах и тогава. Всъщност миризмата беше толкова противна и натрапчива, че продадох на безценица любимата си кола.
— Изненадана съм, че се реши да родиш, след като разбра колко силни са болките — подхвърля тя.
— За разлика от теб нямам предразсъдъци относно болкоуспокояващите. Усетя ли, че не издържам, ще си поискам цели шепи, и то възможно по-бързо. — Бека се засмива като всички жени, които са родили без упойки и болкоуспокояващи — смехът й е странна смесица от завист, съжаление и мъничко високомерие; може би жени като нея имат право да са надменни. Може би. В момента „на мода“ е естественото раждане, тъй като „векове наред жените са раждали по този начин“. Мисля си, че векове наред сме хвърляли християните на лъвовете и сме изгаряли на клади жени под предлог, че са вещици, а факта, че вече не го правим, наричаме „прогрес“. Дълги години фанатично се придържах към правилата, постъпвах само „както е прието“, ала вече отхвърлих оковите. Дайте ми болкоуспокояващи!
Останах с Бека в родилния дом, докато дойде майка й. Хю се появи тъкмо навреме да отвори шампанското. Помислих, че отсъствието му от знаменателното събитие — раждането на първото му дете, е поредното доказателство колко несъвместими са с Бека. Божичко, колко съм била заслепена! Как още тогава не прозрях в какъв човек съм влюбена? Бях предубедена към Бека, а него величаех, бях го издигнала на пиедестал. От срам ме побиват тръпки, облива ме студена пот, но не се разколебавам. Дължа й извинение. Каква жена е онази, която наблюдава как съперницата й ражда, и се радва, задето съпругът на въпросната съперница не е присъствал на щастливото събитие? Допада ли ви? На мен — не! Не ми се иска тази жена да роди детето ми.
Навремето си мислех, че когато нещо се обърка, повече не може да се поправи. Ама че пораженска теория!
Само че откъде да започна? Мълчанието зейва между нас като пропаст.
Бека прибягва към изпитаното средство — заговаря за времето:
— Горещината е потискаща. Не знам как издържаш. Сигурно носиш широки рокли като едновремешните хипита.
— Грешиш. Повече приличам на Човека-слон. Почти не си подавам носа навън и с удоволствие щях да се обличам с хартиени пликове, само че не ги произвеждат в размери за хипопотам — подхвърлям и се засмивам. Бека се киска. Не знам коя от двете ни е по-изненадана от откровеността ми.
— Вече му се вижда краят — окуражава ме тя.
— Теглото и кръвното ми налягане се повишават заедно с температурата навън.
— А духът ти?
— Също.
— Това е най-важното.
— Май сега е моментът да подхвана „онзи“ разговор:
— Искаш ли да ти се обадя, когато започнат болките? — Поколебавам се. — Не знам как се постъпва в подобни случаи…
— Ще чакам да се обадиш, когато всичко мине благополучно, за да разбера дали е момченце или момиченце, колко тежи и колко е дълго, дали си добре.
— Непременно — казвам и бързам да уточня: — Защото Кейт и Том сигурно ще се интересуват.
— Разбира се.
— Ще си имат братче или сестриче — добавям, предпазливо опипвайки почвата.
— Да, така е.
Не изглежда да примира от радост, но пък и явно не страда.
— Извинявай — избърборвам.
Не исках да го изтърся ей така, ни в клин, ни в ръкав. Бека не е ясновидка, та да разбере за какво се извинявам. Определено не е защото детето ми ще бъде природено братче или сестриче на Кейт и Том. Дължа й извинение за всичко останало, което й причиних. Но само след миг осъзнавам, че съм попаднала в клопката на един от онези безкрайно неловки и мъчителни моменти в живота, когато правиш фатално признание, а събеседникът ти мисли, че се оплакваш от безбожната цена на зеленчуците, отглеждани без изкуствени торове.
— Мислех си да те попитам, Джорджина… може би съм позакъсняла, но мога да ти дам ваничка, кошче й бебешко столче… — Млъква, после добавя: — Макар че сигурно вече сте си купили.