— Не, не сме. — Лъжа, разбира се. Обаче само наполовина — всъщност аз купих всичко необходимо, а Хю дори не прояви интерес. Но да пукна, ако не приема предложението на Бека, което е нещо като маслинено клонче.
— В такъв случай ще ти ги дам назаем. Но да ги пазиш, чуваш ли? — добавя, а на мен ми поолеква — отново разговарям с познатата Бека, която обича да командва и трепери над вещите си, — Кой знае, може отново да ми потрябват.
— Моля? — възкликвам спонтанно и мигом съжалявам, че не се постарах да скрия удивлението си.
Тя се засмива:
— Май забрави, че с теб сме връстнички, Джордж. Много бързаш да ме отпишеш.
— Ама не… в никакъв случай… — бръщолевя, като се мъча да замажа гафа. И през ум не ми е минавало, че Бека може да има други деца. Защо толкова упорства да докаже, че животът продължава и без Хю?
— Вярно е, че веднъж допуснах грешка, но няма да допусна тя да провали целия ми живот… Извинявай, може би не трябваше да наричам Хю „грешка“, и то пред теб, обаче оттогава изтече много вода. Големи момичета сме, не бива да си заравяме главите в пясъка, нали?
— Точно така. — И аз исках да зачекна тази тема, ала разговорът тръгна в неочаквана посока. Бека не е изпълнена с горчивина и омраза към мен, не говори така, сякаш очаквада й се извиня. Да й поискам прошка, задето толкова страстно желаех Хю, задето го съблазних, без да им дам възможност да изгладят отношенията си и да запазят семейството си.
— Казват, че онова, което е еликсир за едни, за други е отрова — продължава тя.
„Поредното клише“ — мисля си, но се въздържам от коментар. Имам обица на ухото от последния път, когато критикувах някого, задето изпъстря речта си с банални поговорки и афоризми. Май трябва да преоценя стойностите си — може би сега това е на мода, нещо като задължителна форма на общуване в доброто общество.
— Знаех, че ще му помогнеш да стъпи на крака, след като го изгоних. Отдавна подозирах, че си луда по него. Разбрах, че се е влюбил в теб, затова нямах угризения на съвестта… колкото и цинично да ти прозвучи.
— Извинявай, изпуснах нишката. За треньора по тенис ли говориш? — Объркана съм, страхувам се, че в замаяното ми състояние не съм я разбрала. Какви ги говори? Не изхвър ли Хю, той я напусна заради връзката й с онзи треньор. И защото гледаше през пръсти домакинската работа и децата. Раздели се с нея, за да бъде с мен!
Бека снизходително се засмива:
— Бедният Хю. Измислил си е оправданието с мнимия ми любовник, тъй като за нищо на света не би признал дори пред себе си, че не желая да живея с него. — Изведнъж си спомня с кого разговаря и възкликва: — Боже, колко съм несъобразителна! Задълбах в миналото, а на теб ти трябва някой, който да те разведри, да повдигне настроението ти. Не ме разбирай погрешно — не намеквам, че ти получи остатъците от нещо, което вече не желаех. Наистина смятам, че с Хю сте съвършената двойка — имате сходни вкусове, интереси, дори професиите ви са еднакви. Така и не проу мях какво е да изпиташ радостен трепет при създаването на гениална рекламна концепция, а вие живеете заради работата си… Е, достатъчно по този въпрос. Ако искаш, когато Хю вземе децата, ще му дам ваничката и прочие.
Възможно ли е да ме лъже, за да защити наранената си гордост? Едва ли. Странно, но й вярвам повече, отколкото на Хю. Той не я е напуснал заради мен. Не е избрал мен. Тя дори не е знаела със сигурност, че съм негова любовница. Ето защо изглежда невероятно, че го е молила да остане, заричала го е в името на децата. Съмнявам се, че през последните петнайсет месеца е стояла до телефона в очакване да й се извиня. Не съм длъжница нито на нея, нито на Кейт и Том.
Какво облекчение!
И какво разочарование! Напоследък започнах да подозирам, че Хю не е съвсем честен с мен, но това е най-потресаващата, най-долната му лъжа.
Джулия наднича през открехнатата врата:
— Дийн каза да отидеш при него.
Мамка му, тъкмо сега не съм в състояние да се пазаря за отпуската по майчинство!
50.
Тишината е потискаща. Обвиненията са като фини паяжини — омотаеш ли се в тях, не можеш да ги отстраниш.
Хю отключва външната врата, стъпките му проехтяват но коридора; обикновено крачи уверено — раз, два, три — и е в дневната, ала днес пристъпва колебливо. Чувам как сваля сакото си, закачалките в дрешника издрънчават, когато прибира дрехата (случва му се за пръв път — по принцип оставя сакото на облегалката на стола). Явно се мъчи да отложи неизбежното.
Свила съм се на топка на канапето — разбира се, доколкото е възможно жена с моите размери да се свие на топка. Иска ми се да стана невидима, да изчезна. Денят беше, меко казано, отвратителен. След ужасяващите откровения на Бека последва още по-ужасяващ разговор с Дийн.