За разлика от мен Хю не го бива за тази работа. Всъщност не го бива и за баща, съпруг или любовник. Връщам се в дневната.
— Хю!
— Кажи, кифличке.
— Махай се.
— Моля?
— Вън!
Той едва не се задавя с уискито; когато най-сетне успява да си поеме дъх, недоверчиво пита:
— Нима ме гониш заради някаква глупава реклама?
Не вярва на ушите си. Аз пък не вярвам, че го търпях толкова дълго.
Не го изхвърлям заради рекламата, а защото е егоист и ми няма доверие. Изхвърлям го, защото ме излъга за раздялата им с Бека, защото вероятно има връзка с друга жена, защото забрави рождения ден на Том, не ме придружаваше на курсовете за бременни и нито веднъж през месеците на бременността ми не предложи да масажира гърба ми, за да пооблекчи болките. Изхвърлям го, защото четиринайсет години са прекалено висока цена за погрешната ми преценка.
Епилог
Сега разбирам колко вярна е теорията на Сам за любовта. Да обичаш някого, не означава да го боготвориш от разстояние, да се приспособяваш, да се претвориш в друга личност само и само да бъдеш харесана.
Той ми вдъхва увереност, с него не се преструвам, не играя роля. Когато съм с него, вярвам, че мога да се усъвършенствам, да осъществя почти непостижими цели. Той е потенциалът. Той е осъществяването. Обичам го лудо.
Трябва да му сменя памперса.
Грабвам го в прегръдките си, заедно изкачваме стълбището, влизаме в детската стая. Правя необходимото, което не е особено приятно, ала не е отвратително, както си го представях. Поносимо е, защото през цялото време той гука, смее се и ме гледа дяволито. Между другото, очите му не са зелени като на Хю, а сини като на Джесика. Целувам го по коремчето, устните ми сякаш докосват разтопено масло, толкова мека и гладка е кожата му. Опивам се от миризмата му, която е по-прекрасна от уханието на току-що изпечен хляб и на прясно смляно кафе, по-приятна и по-чиста от въздуха през пролетна утрин.
Синът ми Самюъл (разбира се, кръстен е на Сам) се роди точно на определената дата. Няколко дни преди това най-сетне се примирих с необходимостта да постъпя в болницата и да облека грозна нощница, която вместо копчета има връзки на гърба. Въпреки че родилните болки бяха по-силни, отколкото предполагах, споменът за тях почти веднага се заличи от паметта ми. От друга страна, никога няма да забравя несравнимото изживяване да дадеш живот на друго същество. Мисля, че това е най-голямото постижение в живота ми.
Понякога си мисля, че денят, в който кръстихме детето ми, моята неописуема, неповторима радост, напомняща многоцветна дъга, съдържаше предзнаменование за съвместния ни живот. Кръщенето беше на Бъдни вечер. За съжаление не валеше сняг, но коледните песни, запалените свещи и децата от църковния хор придаваха достатъчно романтика на събитието. Хю дойде с новото си гадже и с най-добри намерения. Вече знам, че както обикновено, въпросните намерения никога няма да се осъществят. Знам още, че с течение на времето ще му простя за грешките, ще простя и на себе си. В крайна сметка имаме очарователно момченце. То е най-важното.
Либи е кръстница на Самюъл. Ще изпълнява и това задължение, сякаш й е малко, че трябва да обуздава Мили, която стремително се носи към юношеството, и да посещава лекциите в медицинския факултет. Сам и Джеймс също присъстваха; още са щастливо неженени, ала той прие да стане кръстник на Самюъл, което предполага (поне според Сам), че не възнамерява да се върне в Южна Африка, Мисля, че този път щастието ще й се усмихне. Бека дойде в църквата с децата и с приятеля си Майлс, който не е треньор но тенис. Джесика и баща ми пристигнаха чак от Кейптаун. Най-голямата изненада е, че тя пред всички се провъзгласява за „баба“. Макар че и този път не изневери на себе ш — шапката й беше по-голяма от моята, а талията й — по-малка, аз не се почувствах изместена на заден план; гордея се с нея, бях в мир със себе си.
След кръщенето поканих гостите у дома, изпихме безброй бутилки шампанско, направихме безброй снимки на Самюъл. Отново ми хрумва мисълта, че ако този ден, изпълнен с любов, обещания и смях, е предзнаменование за живота ни с моя син, то двамата ще бъдем много щастливи.