Въпреки че мрачните им изражения изглеждат съвсем непресторени.
Горките жени — личи си, че са капнали от умора, срамуват се от наднорменото си тегло. Изобщо не приличат на разцъфнали рози и не се усмихват благо, както гласи широко разпространената заблуда.
Ужас!
Едва след половин час откривам щанда с книгите, които ме интересуват. Намира се на третия етаж, което ме навежда на мисълта, че книжарницата е проектирана от мъж или пък от жена, все още неоткрила репродуктивните си способности. Бавно изкачвам стъпалата, пухтя като маратонец пред финала. Трудно ми е да си представя, че съвсем доскоро се гордеех със способността си да тичам нагоре-надолу по всякакви стълбища, включително онези, водещи към метростанцията на Пикадили, където проклетите ескалатори никога не работят.
Истинско откровение за мен е съществуването на цяла индустрия, посветена на невидимата армия от жени, които очакват бебе. Полиците са отрупани с книги, посветени на бременността. Справочници, хумористични романи, книги, в които се разглеждат емоционалните, психологическите, социологическите, икономическите и политическите аспекти на създаването на дете. В някои фактите са подкрепени с диаграми, в други — със снимки, черно-бели и цветни (ах, каква прелест!). Откривам справочници за зачеването, износването на плода и самото раждане. За първите дни, седмици, месеци и години на детето. Изборът е зашеметяващ. Нямам представа коя книга да купя. Въпреки богатото разнообразие всички притежават две общи характеристики. Първата е, че жените на снимките носят рокли с моряшки яки, а прическите им са според модата от осемдесетте, втората — че всички до една са ужасяващи и потискащи. Завива ми се свят, изпадам в състояние, подобно на транс, накрая взимам две книги, които са най-близо. Едната е наръчник за бременната, етапите са описани най-подробно. Прелиствам я, докато стигам до раздела за бебето в деветата седмица на бремеността.
Крайниците на вашето бебе се удължават. Ръцете се огъват в китките и се съединяват над сърдечната област. Вашето бебе вече се движи.
Поглеждам илюстрацията, очаквайки да видя сладурче, което може да се яви на прослушване за реклама на бебешки продукти. Но мъничкото същество прилича на извънземно, очите му изглеждат зли. Втората книга е по-ведра, изброени са съветите, които бременната получава от най-добрата си приятелка. Тъй като не успях да съобщя на най-добрата си приятелка, че съм бременна, предполагам, че книгата ще е пълноценен заместител на въпросната приятелка.
Попадам на друг справочник, от който сякаш живак се разпръсва в нервната ми система. От заглавието ме побиват тръпки. Книгата е посветена на спонтанните аборти и недоносените деца. За пръв път от осмата си година казвам молитва. Нещо като молитва. Не коленича насред магазина, но моля онзи (или онази), който е там, горе, да помогне на зрънцето кускус да стане ревящо бебе.
Желая го толкова много, че за миг преставам да дишам.
Какво ли означава? Дали за пръв път реагирам адекватно? Струва ми се съвсем естествено. Във всеки случай е по-естествено от повечето мои реакции, например прехласването по филма „Криминале“. Зная, че от мен се очаква да го харесам — откровено казано, не ми допадна, ала ще запазя в тайна мнението си. По-честно е, отколкото да твърдя, че леглата, изложени в галериите, са изтънчена форма на модерното изкуство, вместо да кажа, че според мен това е налудничаво.
Изкачването до третия етаж на книжарницата така ме изтощава, че решавам да се подкрепя с чаша кафе. С неудоволствие си спомням, че вече не бива да пия кафе, затова си поръчвам бананов млечен шейк (още един навик от детството, който отдавна съм загърбила), защото стомахът ми отново се надига на бунт и отправя искания за нещо сладко и калорично. Търпеливо чакам на опашката в кафенето към книжарницата, изпод око наблюдавам единствената свободна маса и се питам кой ще ми изневери пръв — стомахът или краката. Забелязвам как някакъв тип влиза в кафенето, оставя чантата си на свободния стол и се нарежда зад мен. Не му се сърдя, всички сме прилагали номера с чантата. Взимам млечния шейк и сядам от другата страна на масата.
Чели ли сте някоя от тези книги? Чели ли сте? В утробата си нося извънземно! Извънземно, което пие амниотична течност (каквото и да означава това), предизвиква жестоко повръщане, деформиране на тялото и уголемяване на гърдите!
Откривам още, че дължината на ембриона е около два сантиметра; авторът го оприличава на маслина, твърди още, че матката ми е с размерите на грейпфрут. Човекът явно е маниак на хранителна тема. Отврат! Маслини! Жадувам да хапна маслини или от черешките, с които през седемдесетте са сервирали коктейлите. На връщане към службата непременно ще отскоча до „Теско Метро“.