— Топките ме болят, тази вечер трябва да изчукам нещо — отбелязва Карл.
— Душичко, толкова си чаровен — промърморвам.
— Не чукаш ли достатъчно, шибан задръстеняк? — пита Дру. Това е единственият им начин за общуване.
Карл изръмжава нещо, ала аз не го чувам, защото забелязвам Хю. Сърцето ми подскача — отдавна не е идвал да ме вземе от работа. Станал е много по-внимателен, откакто му съобщих, че съм бременна. След по-малко от секунда виждам милата му дъщеричка Кейт, която изобщо не е мила, и Том, който още е толкова малък, че няма оформен характер, пък било то и противен.
Радостта ми помръква. Явно съм забравила някакъв ангажимент.
— Вървете, момчета — казвам с въздишка. — Ще ви настигна.
На вратата те си разменят любезности с Хю.
Поздравяват го за новата работа, говорят за футбол и различни марки бира. Личи, че го харесват. Лицето ми засиява. Как да не се гордея с Хю? С лекота общува с всякакви хора, същевременно е много по-умен, по-изискан и по забележителен от колегите ми. Въпреки че ризата му е като на Карл, а костюмът — като на Дру, само в различен оттенък.
— Скъпа! — Той обгръща с длани лицето ми, целува ме по устните. Щастлива съм, когато проявява чувствата си, особено след като месеци наред се криехме от всички. Победоносно поглеждам „момчетата“, ала те вече се изнизват през вратата, устрймени към бара и напитките. — Изглеждаш страхотно — шепне ми Хю.
— Какво искаш?
Широко се усмихва, аз също, защото комплиментът е поредното доказателство, че с него сме „двойка“.
— Май сгафих — подхвърлям. — Забравила съм, че е твой ред да гледаш децата, а?
Хю свива рамене, плесва се по челото, косата му остава все така безпомощно разчорлена. Когато му е изгодно, много умело играе ролята на объркано момченце; макар да не ми въздейства като преди тринайсет години, жестът е толкова типичен за него, че не мога да му устоя.
— Бека е на някакъв вечерен курс, обещах да й помогнем с децата. В крайна сметка в наш интерес е тя по-бързо да завърши обучението си и да се върне на работа.
Разбира се, има право. Ребека не работи, затова Хю продължава да изплаща ипотеката за апартамента им, а живее безплатно при мен. Ще бъде нелепо да му предложа да ми помогне при изплащането на моето жилище — спокойно мога да си позволя да внасям цялата сума. Двамата получаваме големи заплати и не се лишаваме от лукс, камо ли от най-необходимото. Освен това Хю често и с основание изтъква, че животът на Кейт и Том не бива да се променя заради избора на възрастните около тях. Те са свикнали майка им да е вкъщи. Понякога ми се иска Бека да е финансово независима… или въобще независима.
Вдигам Том, който се мъчи да се изтръгне от прегръдката ми. Божичко, трябва да сменя памперса му.
— Какъв курс посещава Бека?
— За реставриране на мебели.
Честно казано, не разбирам как курсът по реставрацията на мебели ще повиши квалификацията на една счетоводителка като Бека и ще й помогне отново да започне райота. Според мен беше по-уместно да изкара курс по новите данъчни закони. Реставрация, как не! Чисто и просто тактика за отлагане на развода. Едва ли очаква работодателите един през друг да й предлагат назначение, за да възкреси кресло от епохата на Луи XIV. Мъча се да потисна раздразнението си. Тази хитруша Бека винаги използва децата за да осъществи целите си. Което ми напомня за кошмарната Коледа, която изкарахме. Естествено двамата с Хю искахме да бъдем сами, тъй като за пръв път празнувахме заедмо, естествено той държеше да бъде и с децата си. Естествено Бека настояваше малчуганите да си бъдат у дома за Коледа, естествено не желаеше да ме вижда. Разбира се, чувството беше взаимно. Не стига че децата се намират между две воюващи фракции, ами цял куп дядовци, баби, лели и чичовци настояват да бъдат с тях. Ако нещата продължат в този дух, още преди да постъпят в подготвителното училище, Том и Кейт ще бъдат включени в списъка на „Татлър“ за личности, чието присъствие е най-желано на светски събития. Още от август заинтересованите страни се впуснаха в спорове къде и кога могат да прекарат един час в компанията на малките чудовища. Изглежда, бях единствената представителка на западната цивилизация, която не изпада в умиление, докато наблюдаваше как те безцеремонно разкъсват опаковките на грижливо увитите подаръци, сдъвкват хартията, смачкват кутията и чупят играчката.