Накрая се стигна до незадоволителното решение Хю да прекара коледната утрин с децата и Бека; аз пък останах в леглото, налях си чаша шампанско и се залових да обмислям какво бельо да нося, когато посрещна Хю. Възнамерявах да се любим през целия ден, само от време на време да похапваме екзотичните деликатеси, които бях приготвила — ризото, поднесено със соленки с черен пипер, шоколадово суфле с два вида крем, малък хляб с чесън и няколко бутилки порто. Необходими ми бяха дванайсет часа за приготвяне на храната, да не говорим за времето, което ми отнеха обмислянето на менюто и обикалянето на магазините. Обаче не си пестях труда, след като години наред очаквах този ден. Смятах, че Хю ще остане възхитен от контраста между шумния дом и префинените удоволствия, които му бях подготвила. Ала когато той най-сетне се появи (три часа по-късно от уговореното), обясни, че вече се е нахранил, защото децата настоявали да обядват заедно.
Което беше много благородно от негова страна — в никакъв случай не биваше да разочарова Кейт и Том.
Набързо изчислявам, че следващата Коледа и аз ще имам минивандал. Струва ми се по-невероятно от съществуване то на Дядо Коледа.
— Е, няма как — въздъхвам примирено. — На път за вкъщи ще вземем пици.
Тръгвам към въртящата се врата.
Том захапва ухото ми, Кейт тайно ме ритва по глезена. Несъмнено ме очаква задушевна и приятна вечер.
Хю обаче започва да се суети.
— Ъъъ, скъпа… — измънква. — Аз няма да дойда. Поканил съм на вечеря важни клиенти, невъзможно е да откажа в последния момент.
— Хю! — Предполагам, изражението ми подсказва, че съм побесняла от гняв; бих го допълнила, като сложа ръце на кръста си, само че не мога, защото ще изпусна Том. И думичка няма да обеля пред бдителната Кейт, която е почти на пет години, но все едно наближава петдесет, и повтаря пред Бека всяко мое изявление. Отгоре на всичко така преиначава казаното от мен, че ако я чуеха, редакторите на най-долнопробните вестници щяха да се гордеят с нея. Не, няма да доставя на Бека удоволствието да разбере, че е предизвикала скандал.
Хю пристъпва до мен, прегръща ме през раменете, допира чело до моето. Мъчи се да ме погледне в очите, ала аз упорито се взирам в пода. Давам си сметка колко немощен е протестът ми, но изборът ми е ограничен. Нямам подръка камшик, та да се самобичувам.
— Само ако знаеш как мечтая да бъда с теб…
— Наистина ли? — Моментално забравям, че протестирам, поглеждам го в очите.
— И още питаш! — Говори с дрезгав глас, за да ми покаже, че ме желае безумно. Потръпвам от щастие, въпреки че Том се мъчи да изскубне шнолата ми, след като е повърнал върху сакото ми — Хю лудо ме желае! Мисълта стопля сърцето ми. Горкичкият Хю, не стига че се претрепва от работа, ами му се налага и вечер да се среща с клиенти! Чувствам необикновен прилив на сили, търся с поглед Кейт. Малката изтезава охранителя — вкопчила се е в крака му, той се мъчи да се отскубне от нея, но очевидно губи битката. Опитвам се да я издърпам, но хватката й е желязна. — Знаех, че няма да се разсърдиш. Така умело се справяш с децата, личи си, че ги обичаш.
Казвам си, че Хю не изрича нагла лъжа (въпреки че думите му не отговарят на истината), просто е изпаднал в заблуда. Истината е, че не обичам Том и Кейт. Най-хубавото, което мога да кажа за тях, е, че ме отегчават. Обаче откакто са се родили, се преструвам, че лудо ги обичам. Въпреки че дарих с щастие баща им (абсолютно нищо на този свят не е в състояние да зарадва майка им, поради което вече не се упреквам, че донякъде съм причината за нейното нещастие), признавам, че за тях щеше да бъде по-добре, ако родителите им не се бяха разделили. Затова не възразявам Хю да изплаща ипотеката и проявявам търпение, въпреки че адвокатите на Бека шикалкавят и не повдигат възражение срещу развода. Затова го насърчавам да прекарва възможно повече време с тях и неизменно ги придружавам в „Планета Холивуд“ или в магазина на Дисни, макар че в съботните следобеди предпочитам да бъда другаде, например да обикалям бутиците по Бонд Стрийт.