Тя пък не проумява моето постоянство, но не си дава сметка, че винаги е потърпевшата.
Няма как — налага се да й предложа чай и съчувствие.
Опитвам да си внуша, че неочакваната й поява ще ме спаси от кошмарната вечер в компанията на милите дечица — Сам винаги намира начин да ги забавлява. Добре че Хю е зает с важните персони, иначе щеше да се вбеси, като я види. Безкрайните й истории за пропадналите й връзки изобщо не му се струват забавни. Твърди, че ме депресират, а присъствието й ме изнервя. Разбира се, това не е вярно. Тъкмо напротив. С риск да падна в очите ви ще призная, че като я слушам как се оплаква от нещастието си в любовта, мислено подскачам от радост, задето имам Хю и удовлетворяващата ни връзка… макар че не е благословена от църквата. Щом Сам се отбие да поплаче на рамото ми заради поредния провал, той грабва ключовете на колата, подхвърля, че е крайно време да я измие, и оставя на мен да скрепя с моментно лепило разбитото сърце и самоуважение на приятелката си. Питам се дали да не приложа същия номер и да оставя децата на грижите й, но предвид състоянието й хрумването ми е неприложимо.
Кейт блъсва вратата, втурва се право към канапето, грабна дистанционното и включва телевизора на канала с анимационни филмчета. Известно ми е, че Хю я подкупва да остане при мен, като й обещава да гледа кабелна телевизия. Което ме устройва… особено в този момент. Едното препятствие е преодоляно, остават още две. Сменям памперса на Том (убедена съм, че на света няма нищо по-противно, и определено не вярвам на майките, които твърдят, че след време се свиква), слагам го да си легне в стаята за гости. Накрая идва ред на Сам. Приготвям й конска доза от любимия й чай, докато чакам чайникът да заври, изяждам три филийки препечен хляб.
— Кейт, прегърни ме — предлага Сам.
Облещвам се, защото малката с готовност се хвърля в прегръдките й.
— Мен няма ли да прегърнеш? — питам и се изненадвам от думите си. Вероятно хормоните са причина за предложението. Кейт колебливо пристъпва към мен. Прекалено добре е възпитана, за да откаже, прекалено малка е, за да се престори, че й доставя удоволствие. Вече съжалявам, задето се подчиних на импулсивното хрумване. При второто прекосяване на дневната калните й ботуши отново оставят следи по скъпия мокет, а когато ме прегръща, тя надува грамаден балон от дъвка, който се спуква в косата ми.
Готова съм да я обвиня в преднамерен саботаж, обаче ми липсват доказателства.
— Сладурче, обзалагам се, че баща ти е против дъвките — обръща се към нея Сам; още подсмърча, гримът й е размазан. — Свали ботушите и си измий ръцете, преди да докоснеш каквото и да било.
Учудващото е, че макар да е в ужасно състояние, Сам много по-добре от мен се справя с длъжността на детегледачка, и то след като аз полагам толкова много усилия. Само че добронамерените й нареждания са прекалено закъснели. Виждам отпечатъци от лепкави пръстчета върху скъпата стереоуредба, стъклената масичка, телевизора, дистанционното. Заради дъвката, полепнала по косата ми, ще се наложи да посетя фризьорката, отгоре на всичко поради причина, известна само на петгодишния й разум, Кейт решава да свали калните си ботуши, докато седи на бялото килимче. Въздишам, ала успявам да запазя привидно спокойствие.
Наливам на Сам втора чаша чай (първата тя изгълта на един дъх) и се мъча да укротя Кейт, която мрънка за сандвичи с фъстъчено масло, кока-кола и шоколадчета „Туиглет“. Разполагам с второто и третото, защото ги купих специално за нея, но нямам фъстъчено масло. При последното й посещение миналата седмица тя настояваше да мажа филиите й с „Нутела“, каквато липсваше в хладилника ми. Този път съм се запасила с въпросния „деликатес“, но като го предлагам на Кейт, тя ме поглежда така, сякаш възнамерявам да я отровя.
— Отврат! Дори не я близвам! — заявява категорично. — От нутелата се дебелее.
Изкушавам се да й кажа, че фъстъченото масло е още по-калорично, само че си давам сметка колко глупаво е да спориш с петгодишна хлапачка. Предлагам й авокадо и моцарела, банан или конфитюр от сливи. Изглежда, нито съдържанието на хладилника ми, нито начинът ми на живот отговарят на изискванията на едно дете. Накрая тя благоволява да приеме банан, но ако се съди по физиономията й, явно смята, че отива на сигурна смърт. Очаквам да помоли Сам да опитва храната й, както е правила кралица Елизабет от страх да не я отровят. Най-сетне отново сяда пред телевизора.