— Не твърдя, че всички момичета са непълноценни, ако й живота им няма мъж. — Прави ми впечатление, че още нарича жените „момичета“, въпреки че всичките й познати са надхвърлили трийсетте — факт, който може би ще се стори трогателен на някои хора. — Мисълта ми е, че човешките същества взаимно се допълват и че моята нирвана е да имам някого, за когото да съм на първо място. Омръзна ми да съм шаферка, искам да бъда младоженката. — Криво-ляво я принуждавам да облече палтото си, ала докато я водя към таксито, тя продължава да ръси бисери на мъдростта: — Знам, че мирогледът ми е старомоден, но не мога да се променя. Мечтая за някого, с когото ще свием семейно гнездо, ще празнуваме рождените си дни, ще имаме деца и… Тя се поколебава, сетне добавя: — Мечтая да намеря истинския, разбираш ли? — Хваща ме за косата и се взира в мен с настойчивост, която се постига с изпиването на две бутилки вино. — Да, разбираш. И ти изпитваше същото спрямо Хю.
Така е, не отричам.
9.
В един след полунощ Хю най-сетне се прибира. Събуждам се, но се преструвам на заспала. В противен случай трябва да го попитам къде е бил до толкова късно, а не ми се иска. Може би след вечерята е поканил клиентите в неговия клуб, което определено е било хитър ход (по принцип Хю е очарователен събеседник, а когато положи усилие, е буквално неустоим). Деловите партньори са били зашеметени от факта, че той членува в „Монте“, още повече че тази вечер там гастролира прочутият майстор на кулинарията Джейми Оливър. Струва си да се остане до късно, тъй като, щом приключи с готвенето, симпатягата Джейми общува с посетителите в ресторанта. Хю знае как да забавлява важните клиенти.
Ако наистина е бил на делова вечеря.
Какви мисли ми минават? Разбира се, че е бил с клиенти. Да му се не види, ставам абсолютна параноичка! Ако не се преструвам на заспала, ще ми разкаже всичко.
Ще го разпитам. За да си докажа колко нелепи са подозренията ми.
Не, по-добре да не го правя, иначе той ще си помисли, че му нямам доверие. Освен това едва ли ще каже; „Правих секс с две шведки нимфоманки.“ Спотайвам се в леглото, въпреки че отново ми се повдига. Хю заспива почти моментално. Миризмата на алкохол се процежда от порите му, хърка като дъскорезница, ала колкото и да е странно, това ми действа успокояващо. Хъркането му никога не ми е пречило. Тя нали мечтаех именно за такава интимност! Светлината от уличната лампа се процежда през спуснатите щори, мракът се спотайва в ъглите на спалнята. Виждам посребрените рамки, но не и репродукциите на Климт. Не ми и трябва, познавам всяка подробност, всяка щриха. „Целувката“ и картината, на която художникът е изобразил бременна червенокоса жена. Хю ми ги подари по случай двайсет и първия ми рожден ден. Разбира се, това са само репродукции, ала бях възхитена; по онова време традиционна украса за стаите на студентите бяха черно-бели снимки на силно гримирани жени с широкополи шапки или на мъже, голи до кръста, притискащи до гърдите си голи бебета. Помолих да поставят репродукциите в посребрени рамки противно на съветите на продавача, който упорито ни съветваше да изберем позлатените. Хю ми се притече на помощ, като изтъкна, че позлатените са по-банални — явно всички смятат, че репродукциите на Климт вървят със злато. Благодарение на подкрепата му се осмелих да настоявам на своето.
Ала като ги гледам сега, си мисля, че може би продавачът е имал право.
Дори да е така, няма смисъл да съжалявам заради решение, което съм взела преди хиляди години.
Виждам дървения стол с бяла седалка. Хю грижливо е сгънал панталона си и го е преметнал на облегалката. Само панталонът и купчинката монети върху нощното шкафче от неговата страна издават присъствието му в този дом. Разбира се, другите му дрехи са в гардероба, уредбата му заема почетно място на полицата, бръсначката му е в банята, в библиотеката ми се мъдрят любимите му книги за пътешествия — той не си пада по романите — въпреки това изведнъж ми се струва, че вещите му са като на човек, който само временно е тук.
„Стегни се, малката!“
Хубава работа, станах жертва на страхове, които обикновено те връхлитат нощем! Разбира се, че Хю няма да ме напусне. Зарадва се, като му казах за бебето. Бебе. Нашето бебе! Това е най-трайното нещо, което сме правили. По-трайно от това заедно да избираме подаръци за Коледа, да посещаваме възрастни родственици, по-трайно от каквото и да било, точка по въпроса! С Хю винаги сме се стремили именно към трайното, постоянното… Ходи ми се до тоалетната. Още малко — и ще се напишкам в леглото. Пикочният ми мехур е като балон, надут до спукване и пълен с вода. Отгоре на всичко ми се гади. Да му се не види, нали бременните повръщат само сутрин? Очевидно зародишът в утробата ми страда от безсъние и не се съобразява с това, дали е сутрин, обед или вечер. Хрумва ми, че ако Хю прехвърли на негово име вноските за моя апартамент, това ще бъде най-сигурното доказателство за сериозните му намерения. Глупости, пошегувах се.