— А ти как си? — пита тя; вероятно чувства известна вина, че проявява задължителната учтивост едва след деветдесет минути.
— Добре. — Интуитивно разбирам, че моментът не е подходящ да изтърся: „Бременна съм!“
Сам започва да описва съдържанието на каталога за сватбени поръчки, което окончателно ме довършва. Отново я поздравявам и затварям телефона.
Тя едва ли забелязва.
10.
Деветдесет секунди след като влизам в кабинета, с Джу-лия подхващаме темата. Не си губим времето с учтивости, а направо преминаваме по същество.
— Какво ще кажеш? — питам.
— Зашеметяващо.
— Отначало нямах представа за кого говори.
— Ама че си загубена, как си могла да забравиш безумно красивия и забавен Ги, известен още като Международния тайнствен мъж? — киска се Джулия. (Съвсем естествено е забележките ни да са малко злобнички.) — Бас държа, че си я вбесила.
— Оправдах се, като изтъкнах, че ме е събудила в три през нощта.
— Радвам се, че си прочута с ентусиазма си, а пък аз — с липсата на ентусиазъм, иначе само на мен щяха да телефонират но никое време.
Наистина ли съм такава ентусиастка? Замислям се за миг. Питам се дали е положително качество. Май е доста детинско… незряло. Предпочитам да бъде известна със здравомислиетоето си. Или с факта, че винаги давам правилни съвети.
— Честно казано, когато ми съобщи новината, доста се понапънах да изразя необходимия възторг — продължава Джулия. — Всъщност трябва ли да бъда възторжена? Що за човек с този Гилбърт? Събитията се развиха с такава главоломна скорост, че дори не съм се запознала с него.
Работата е в това, че и двете обичаме Сам и не искаме сърцето й да бъде разбито.
— Знаеш, че не съм от хората, които се прехласват. — Старая се да бъда уравновесена, което ми е неприсъщо. — Но мисля, че изборът й е правилен. Гилбърт изглежда симпатичен. Виждала съм го само веднъж, обаче за разлика от повечето мъже в живота на Сам той май наистина се интересува от нея, приятелите и семейството й, от работата й. — Казвам го отчасти защото е вярно, но най-вече защото ми се иска да отговаря на истината. — Освен това желае да се обвърже.
— Определено е предимство в очите на Сам.
— По-скоро е необходимост.
— Не мислиш ли, че толкова прибързано предложение е подозрително? Представи си, че е някакъв психопат!
— Едва ли. Обяснението е, че и той е прехвърлил четирийсетте. Навярно ще се съгласиш, че не му остава много време да се прави на палавник.
— Сам заяви, че й е предложил по начин, който е надхвърлил най-смелите й мечти.
Казвам си, че това е невъзможно, но не споделям мислите си, само повтарям, че се радвам за нея.
— Обясни, че приличал на филмова звезда. Вярно ли е?
Позамислям се, преди да отговоря.
— Не мога да го оприлича на Бен Афлек, нито на Джъд Ло, определено не е копие на Том Круз, но като се замисля (леле, колко съм благородна!), по-скоро е като Кари Грант — преди да се разчуе, че е обратен, — кръстосан с Ерол Флин.
— Носи ли зелен чорапогащник? — Джулия отново избухва в смях.
— Не злобей! Той е духовен, почтен и симпатичен.
— Ясно. Значи е скучен.
— Като прочетен вестник. Обаче Сам е извадила късмет с духовността му, защото досегашните й приятели бяха толкова бездуховни, че единственото им хоби беше да гледат порно по Интернет.
— Тя каза още, че годежният пръстен е тъкмо какъвто би избрала.
— Боже, колко съм загубена! Забравих да попитам за пръстена. Сигурно е с голям диамант и е купен от „Тифани“.
— Моето предположение беше същото, но бижуто било с малки изумруди.
— Все пак е годежен пръстен, нали?
— Сам явно е на седмото небе.
— Това е най-важното.
— Хммм.
Въпреки че разговорът ни продължи около минута, очевидно сме в пълно съгласие.
Телефонирам на Джесика, за да й съобщя за годежа на Сам.
— Много се радвам. Не знаех, че има сериозна връзка. Вие, съвременните момичета, сте толкова потайни!
— Не е вярно.
— Как реагира, когато й съобщи, че си бременна?
— Ъъъ… още не съм й казала.
Реакцията на майка ми показва, че ме мисли за по-достойна, отколкото всъщност съм.
— Разбирам — за да не провалиш „голямата й новина“ и да станеш център на вниманието.
— Нещо такова — промърморвам.
— Разкажи ми нещичко за този Гилбърт.
— Четирийсет и седем годишен е, симпатичен, работи като изпълнителен директор в малка фирма за компютърни програми. — Устоявам на изкушението да добавя, че бъдещият съпруг на Сам изглежда като събирателен образ на всички бащи по света.
— Май не си особено въодушевена.