— До днес не си давах сметка колко очебиен е ентусиазмът ми.
— След като си го осъзнала, се опитваш да го потискаш, така ли? — В гласа й прозвучават нотки на раздразнение.
— Ами… да.
— Защо? Ентусиазмът е прекрасно качество. Защо, след като го притежаваш, се мъчиш да се отречеш от него? Защо винаги се опитваш да измениш на истинското си „аз“? — мърмори Джесика.
Питам се дали не влага ирония, когато рязко сменя темата и подхвърля, че възнамерява да си направи липосукция на бедрата.
Февруари
11.
В мига, в който отварям очи, Хю разваля съботната ми утрин с въпроса: „Ще дойдеш ли с мен на фитнес?“ Иска ми се, и то не за пръв път, да ме събуди с предложението да пазаруваме заедно на Кингс Роуд или още по-добре — да обядваме навън. От деня, в който се запознах с него, по-точно от мига, в който ми показа снимката на елегантната и стройна Бека, залата за фитнес е моята камера за изтезания. Тя символизира всички злини на света, една от които е, че в мен генетично е заложено да бъда закръглена. Стройната фигура „по природа“ е мит, поддържан от хора, които се подлагат на жестоки диети. Изобщо не ме утешава, че почти четиринайсет години съм сред разпространителите му. Не стига че мразя физическите упражнения, ами през нощта някой явно ме е натъпкал с цимент, в резултат краката ми тежат по един тон. Гърбът ме мъчи, гърдите ми са напрегнати — ако раздаваха медали за силна болка, щях да получа златния.
Хю повтаря въпроса, но преди да отговоря, се налага да изтичам в банята, за да повърна. Ритуал, който е станал част от утрините ми също като гримирането и ровенето в кутията с мюсли с надеждата да намеря пластмасово динозавърче-подарък.
Почти невъзможно е да си представя, че същата тази баня доскоро беше терен за еротични удоволствия. С Хю правехме фантастичен секс под душа и във ваната. Сега обаче не ми с до масажни лосиони и романтични вечери под светлината на запалените свещи. Призлява ми дори при мисълта, че той е наблизо, когато повръщам.
Съвсем сериозно обмислям възможността да подам съдебен иск срещу издателите и авторите на книги за бъдещите майки за публикуване на невярна информация. Информация, която ме обнадежди и ме накара да повярвам, че с поносимо, ако не и прекрасно да си бременна. Във въпросните книги прочетох, че да ти се повдига сутрин, е съвсем нормално. Повдигане ли? Ха-ха! Думата е прекалено изискана, пък и въобще не подхожда на състоянието ми. „Прилошаване“ също е евфемизъм, тъй като предполага бързо подобряване. Не бих казала и че ми се гади — думата е обидно невинна предвид грамадната топка от жлъч в стомаха ми. Жлъч, която коварно прониква в капилярите и в нервната ми система и се разпространява в цялото ми тяло. Не помагат нито обикновените бисквити, нито смукане на лимон. Питам се дали да го обясня на Хю, но решавам, че няма смисъл — той е толкова гнуслив, че потръпва дори когато слагам кутия с кола-маска в количката с хранителните продукти. Вместо това се придържам към голите факти:
— Няма да ходя на фитнес. Треньорът ми има зъб, откакто миналата седмица повърнах върху велоергометъра.
— Повърнала си върху велоергометъра ли? Какъв ужас!
Наистина се почувствах ужасно. Повторих същото изпълнение и върху поставката с чадъри в „Харви Ник“. Точният мерник ми струваше сто и осемдесет паунда.
— Горкичката.
Точно така, горкичката. Пъхвам се обратно под завивката с надеждата, че той ще се откаже от фитнеса и ще остане при мен през дъждовния съботен ден. Заедно ще намерим нещо, което хем да засити глада ми, хем да премахне стомашните киселини. Единственото, което засега ми помага, е туршията от лукчета и компотът от праскови, и то когато ги консумирам едновременно.
— Ела с мен, ще поседищ в сауната, ще се попечеш в солариума — предлага Хю — явно не е получил телепатичното ми съобщение с молба да остане да се излежава заедно с мен.
— Не мога да използвам нито сауната, нито солариума — отговарям, без да направя кой знае какво усилие да прикрия самосъжалението си. Вече знам, че бременността налага и други ограничения освен консумирането на сурово месо.
— Голяма работа. И без това е модно да се използват бронзатори — жизнерадостно се усмихва той.
Глупости! Модно е да казваш, че използваш бронзатор, но да посещаваш солариум — така се получава много по-равномерен тен.
Не възразявам на Хю, нито му съобщавам, че в книгите предупреждават бременните да не използват вещества за пигментиране на кожата. Авторите са американци, затова не ги вземам насериозно.
Хю не предлага да остане с мен, отгоре на всичко подхвърля: