Защото не съм сигурна, че новината е прекрасна.
Разбира се, може да се обадя на Джесика. Джесика е майка ми. Държи да я наричам по име, тъй като отказва да признае, че има трийсет и две годишна дъщеря, и получава сърдечна криза, ако разкрия пред някого родствената ни връзка. Джесика е истинско въплъщение на „дама, обядваща с приятелки“; често си мисля, че още като са се оженили, баща ми е трябвало да поиска авторските права за нея. Целогодишно е със слънчев загар, представлява реклама на пластичната хирургия и диетите, способна е да вдъхне драматизъм на най-незначителната случка. Целта в живота й е да върне назад стрелките на времето. В интерес на истината смятам, че е постигнала забележителен успех в това поприще. Изглежда на четирийсет и пет, въпреки че е с двайсет години по-възрастна. Родителите ми прекарват лятото в Кан, а през зимата се преселват в Кейптаун. Баща ми е много мълчалив — според мен е по-забележителен заради онова, което премълчава, отколкото заради думите, които изрича. Навремето беше дипломат, професия, която беше тъкмо за него; вероятно благодарение на придобития опит успешно е преодолял четирийсетте години брак. Джесика пък е съвършената съпруга на дипломат от кариерата. Знае куп важни подробности от етикета, например как да се обърне към архиепископ или лорд, кои цветя издържат най-дълго по време на горещините, как да напише очарователно благодарствено писмо. Освен това е изключително здравомислеща и проницателна. До ден днешен ме съветва за какво ли не, включително какъв плажен лосион и коя зала за фитнес да избера. Казвам си, че е дошъл моментът да изиграя жокера си.
— Миличка, колко се радвам да те чуя! Господи, нали днес не с рожденият ти ден? Само не ми казвай, че съм забравила рождения ти ден.
— Не, Джссика.
— Ами рачбира се. Ти се роди през лятото. Не е и моят, нали?
От двайсет и четири години насам тя не празнува рождения си ден. На въпросната дата се затваря в стаята си и спуска щорите, след което цяла седмица се облича в черно.
— Не — бързам да я успокоя.
— Тогава защо се обаждаш?
Печално, ала красноречиво доказателство за отношенията помежду ни. Питам се дали да не започна с коментар за времето, ала си давам сметка, че е безсмислено.
— Бременна съм — изтърсвам.
От ужас тя надава писък:
— Господи, как можа! Как можа да ми го причиниш! Това означава, че ще ставам… Божичко, чакай да приседна… ще ставам баба! — Последната дума произнася през зъби, като че ли изрича проклятие.
— Какво съм ти причинила? — избухвам, едва потискайки желанието си да закрещя. — Пак мислиш само за себе си! Ами аз? Аз какво да правя?
— Откакто навърши четиринайсет, с ужас очаквам подобно обаждане. Миличка, не си го планирала, нали? — Усещам, че още е скептична. В много отношения двете си приличаме.
— Не.
— От Хю ли е?
— Разбира се. — Старая се тонът ми да изразява обида.
— Слава Богу — мърмори тя. — Поне сме сигурни, че ще е хубаво.
Изявлението е типично за Джесика. Всяка майка би се разтревожила, че дъщеря й възнамерява да роди незаконно дете, и то от женен мъж, но тя се интересува само от естетическата страна на проблема. Бог знае защо очаквах да ме подкрепи или да се зарадва. Видят ли малко дете, всички без изключение питат на колко годинки е тя/той, поради което за майка ми децата представляват само грамадни и потискащи устройства за измерване на време. Не пропуска случай да изтъкне недоумението си защо планираните бременности се посрещат с такава радост, а случайното забременяване според нея е едно от най-големите нещастия, които могат да те сполетят. Е, не е чак толкова ужасяващо, като да откриеш, че си тежко болен или че любим човек е на смъртно легло. Ала е почти равнозначно на това — да загубиш работата или любовника си, и много по-страшно, отколкото да те прецакат при продажбата на къщата и да удариш колата си.
— Ще го задържиш ли? — пита най-безцеремонно, но преди да отговоря, добавя: — Едва ли. Коя жена с капчица мозък в главата иска да има бебе? — При което аз се мъча да забравя, че Джесика ме е родила. — Бебетата причиняват куп неудобства и са пълна досада, докато достигнат възрастта, в която те карат да се чувстваш прееестаряла. — Така провлачва последната дума, че сякаш я произнася цяла вечност. — Пък и като си помисля как развалят фигурата! — Докато я слушам, започвам да се питам кой дявол ме накара да й се обадя. — Дори да се скъсаш от упражнения, връщане назад няма. Миличка, замисли ли се за стриите, варикозните вени, напълняването?