Выбрать главу

Аз.

Аз.

Забелязвате ли колко съм непоследователна? Не съм виновна, причината е в хормоните.

Усмихвам се пресилено… по-скоро се озъбвам. Разбира се, твърде възможно е да приличам на великденско яйце, клатушкащо се по централната пътека в църквата, но нали все пак съм най-добрата приятелка на Сам, макар и доста безформена? Може би иска шаферки с еднакъв размер (и то № 42), обаче това е абсурдно, нали? Не може ли да се омъжи, след като родя? Или да не я е грижа, че приличам на великденско яйце. Не бива да се страхува, че ще загрозя сватбените й снимки; тъкмо напротив — в сравнение с мен ще изглежда като Кейт Мое.

Джулия тактично взима един от множеството справочници на „сватбена тема“, които напоследък Сам винаги носи в чантата си (този е озаглавен „Как да организираме съвършеното сватбено тържество“), и пита дали е полезен. Знам, че пет пари не дава за съвършената организация, ала Сам явно не разбира, че въпросът е за заблуда.

— И още как! — отговаря разпалено. — Съдържа подробни обяснения за реда на церемонията, дава указания за състаняне на списъка на гостите, на менюто и тъй нататък. Освен това е страхотно съвременен — предлагат се варианти къде да седят родителите на младоженеца и булката, ако са се развели и отново са встъпили в брак, и то до три пъти. Има и раздел, който ще свърши работа и на теб, Джордж. Описан е етикетът, който трябва да се спазва, ако се налага младоженецът да спомене в речта си нероденото дете. Явно се спазва, когато младоженката е в прекалено напреднала бременност. Има и предложения къде да седят заварените деца на новобрачните. Все полезни указания, нали?

„И още как!“ — мисля си.

— Най-отзад е поместен примерен списък от мероприятия, свързани с организирането на сватбената церемония и тържеството. Отпечатан е на отделен лист, който можеш да откъснеш и да носиш в чантата си, Адски е полезен, съдържа дори график за изпращане на поканите, наемане на коли и прочие. Отмягането на изпълнените задачи става чрез квадратчета, все едно отговарят на тест, което е много симпатично…

Бас държа, че Джулия вече съжалява, задето е попитала за справочника.

Мобилният ми телефон иззвънява тъкмо когато сериозно обмислям възможността да отрежа езика на Сам. Обажда се Хю. Като научава, че сме в „Блубърд“, предлага да дойде да ме вземе. Разтапям се от щастие и дори не си правя труда да скрия злорадството си, когато съобщавам на приятелките си за намерението му. Вярно, че Сам има годежен пръстен, но къде е Гилбърт, а? Важното е, че Хю се старае да бъдем заедно колкото е възможно повече време. Победоносното ми изражение помръква, когато тя обявява, че Ги е завел нейната майка при нейната пралеля и дори не е настоял и тя да присъства. Откъдето и да погледнеш постъпката му (независимо дали ще го обявиш за безгръбначно влечуго, или за страхотен добряк), несъмнено е жест на предан влюбен.

Появата на Хю отново ме извежда на върха на негласната класация „На мен повече ми провървя“. Изпотен е, напрежението му е изчезнало след партията скуош, изглежда толкова сладък, че всяка жена би го пожелала. В едно съм сигурна — че когато Сам погледне годеника си, не изпитва неудържимо желание да хукне към скъп магазин за бельо, за да се запаси с прозрачни бикини. Най-сексуалното й изказване относно Гилбърт е, че „цигулката може да е стара, но на нея се свири прекрасно“. Това е единственият й намек по отношение на половия им живот. Струва ми се доста необичайно, като се има предвид, че в миналото разказваше с толкова големи подробности за завоеванията си, та след всяка „сводка“ ми идваше да се изповядам, макар да не съм католичка.

Вирвам брадичка, та Хю да ме целуне по устните (неговите винаги изглеждат така, сякаш са нахапани от пчели). Той ме целува по челото и пита дали съм съобщила на приятелките си голямата новина. Като се убеждава, че съм го сторила, поръчва бутилка френско вино, отхвърляйки предложението на сервитьора да ни донесе от евтиното шампанско, с което досега са се наливали приятелките ми. После пита Сам дали списанията за сватби не са еднакви. Чувствам се абсурдно самодоволна, въпреки че няма да близна и капчица от хубавото вино.

— Разбира се, че не са! — пламенно отговаря тя, подхващайки любимата си тема. — Ще ти изредя само няколко заглавия: „Младоженки“, „Младоженец и младоженка“, „Младоженки и създаване на нов дом“, „Красива булка“, „Красотата на булката“, „За младоженката“, „Сватбен ден“ и „Сватбени тържества“, Ако само ги прегледаш, ще ти се сторят еднакви, ала когато сериозно се зачетеш, ще разбереш, че всяко има собствен стил.