— Дано никой не е алергичен към рибните ястия. Купи ли цветя?
— Да, но нямах време да ги поставя във вази. Още са в кофата в килера.
— Скъпа, там е прекалено топло. Ще увехнат много бързо.
— Имаш право — промърморвам, докато втривам в шията си овлажняваща течност. На колко ли години изглеждам? На двайсет и осем? На петдесет и пет? Не мога да преценя. Днес сутринта изглеждах на двайсет и осем, но след деня, прекаран в компанията на Кейт и Том, вероятно ще мога да подам документи за пенсионерска карта за градския транспорт и никой няма да се усъмни. От най-горното чекмедже взимам чорапогащник, оглеждам го за бримки.
— Какво ще облечеш? — интересува се Хю.
— Смятам да си сложа панталона с ниска талия, модел на Джоузеф. — „Стига да се напъхам в него“ — добавям наум.
Тършувам в големия дрешник с напразната надежда да намеря панталон или пола, които да прикрият разширения ми ханш и заобленото коремче. Подбирам четири-пет тоалета, занасям ги в банята, за да ги изпробвам далеч от погледа на Хю. Избирала съм ги така, че да подчертават корема ми, който доскоро беше плосък като дъска, ето защо ме измъчва ужасяващото подозрение, че нито един няма да ми стане. Истински кошмар! Хю, който няма представа, че искам да се усамотя, влиза след мен в банята. Сяда на тоалетната чиния и започва да бърбори. Интимността помежду ни е очарователна, само че днес предпочитам да се появя пред очите му облечена и гримирана. Не желая да бъде свидетел на моята обречена на неуспех битка с моделите на прочути дизайнери, пък и вместо да ме зяпа, не е зле да отиде в кухнята. Адски изоставам с приготовленията.
За щастие сред купчината дрехи намирам пола, която ще побере наедрелия ми ханш. Ще я комбинирам с блуза на Каролина Херера, която ще спусна отгоре така, че да прикрива отворения цип. Заставам пред огледалото, опитвайки се да преценя дали мога да се появя така пред колегите на Хю.
— Как изглеждам? — питам, нервно прокарвам длани по бедрата си в безсмислен опит да пригладя полата.
Той застава зад мен, взира се в отражението ми. Не отговаря, само започва да ме целува, ръцете му като на автопилот се насочват към гърдите ми. Допреди няколко седмици носех сутиен 32С, а чашките на сегашния ми са 36ВВ. Смятам, че наедрелите ми гърди са гротескни и че приличам на красавица от евтините картички, които се продават по панаирите. За щастие Хю е луд по тях, за нещастие непрекъснато посяга към новите си играчки. Гърдите толкова ме болят, че ако той още веднъж ги докосне, сигурно ще сторя нещо необмислено.
Прекалено хуманно е да го наръгам с нож. Ще се наложи сама да отглеждам детето.
Може да го изритам в топките или да го ударя с първия тежък предмет, който ми попадне. Често съм се питала защо върху нощните шкафчета в хотелите неизменно оставят Библии, вече знам отговора.
Нали не ми повярвахте? Само се шегувах.
Поглеждам часовника си. Гостите ще бъдат тук след четирийсет минути. Бутилките вино още не са поставени в хладилника. Хю ме целува по шията, обръща ме към себе си, започва да разкопчава блузата ми. Ако се любим, няма да приготвя навреме маринованите скариди, пилешките шишчета и маслините с пикантен сос. Целувките му стават още по-страстни. Слава Богу, имам пакети с различни ядки. Ще ги сервирам в кристални купички — много е шик.
След четирийсет минути на вратата се звъни; Хю, който е под душа, се провиква да отворя. За мен не остана време да се освежа, чувствам се ужасно. Единственото ми утешение е, че е за предпочитане да изглеждам като жена, която току-що се е чукала, отколкото като бременна, която току-що се е скъсала от повръщане.
Хю каза, че устройва вечерята, за да съобщим на нашите приятели за предстоящото радостно събитие, затова, като отварям вратата, се сепвам — на прага стоят шестима усмихнати непознати. Казвам си, че изглеждат много симпатични, дори си повтарям философската сентенция, че непознатите са хора, с които предстои да се сприятелиш. Непознатите, с които ми престои да се сприятеля, лъчезарно се усмихват и едновременно извикват: „Сет, Пиърс, Хедли, Джасмин, Ив, Вив.“ Невъзможно е да се ориентирам кое име с коя физиономия върви. Усмихвам се в отговор, предлагам да взема палтата им. Неловкото положение става направо конфузно, когато един от новодошлите ме нарича Бека. Хю пристига тъкмо навреме да подхвърли небрежно:
— Не е Бека, а Джордж.
С което въпросът изглежда приключен.
Сет/Пиърс/Хедли се изчервява, промърморва някакво извинение, а другите му помагат да излезе от неловкото положение, като избухват в смях. Много мило, че му се притекоха на помощ.
Хю ги повежда към дневната, аз пък се мъча да не мисля как е възможно Сет/Пиърс/Хедли да ме вземе за Бека. Да му се не види, как така знаят за нея? Защо Хю е разказал на новите си колеги за Бека? Та нали тя е минало? Поднасям купичките с ядки, после отивам в кухнята да налея напитките и да погледна ястието във фурната. След секунди цъфва и Хю.