— Идваш да ми помогнеш ли? Ако искаш, приготви заливката за салатата — предлагам.
— В никакъв случай. — Той изобразява физиономия, която сякаш казва: „Не ме принуждавай да го правя, ще оплескам всичко, съжалявам, скъпа.“ Убедена съм, че изражението на палаво, но непохватно момченце, което е патент на Хю Грант, е заимствано от моя Хю. — Ти си специалистката — добавя и ме потупва по задника. Преди да се зарадвам на комплимента, той ме полива със студен душ: — Защо поднесе тези евтини ядки? Къде са прехвалените ордьоври?
— Един познат ме ангажира в последния момент, та не успях да ги приготвя. — Поглеждам го уж предизвикателно, за да го разсмея, но той е зает с отварянето на бутилка вино.
Недоумяващо поклаща глава, промърморва:
— Не си размазала фондьотена на брадичката си.
Може би забележката му е добронамерена, ала изведнъж си спомням как веднъж се оплака, че освен дето му е изневерила с треньора по тенис, Бека е допуснала фаталната грешка „да се отпусне“. Прекалявала със сладкишите и кафето, дояждала храната, останала в чиниите на децата.
Чувствам се така, сякаш току-що са ми показали жълт картон.
Въпреки злощастните гафове в началото, празненството се оказва относително успешно. Казвам „относително“, защото основното ястие е превъзходно, суфлето — божествено. За съжаление не мога да опитам прекрасното вино, от друга страна, е добре, че не пия — така неотлъчно следя чашите на гостите да не остават празни; в миналото Хю често ме упрекваше, че когато си пийна, забравям да предлагам напитки на гостите и доливам само моята чаша.
Което е непростимо.
Но може би разбираемо, ако гостите са такива досадници.
Как е възможно Сет, Хедли и Пиърс да си въобразяват, че е интересно и забавно през цялото време да говорят за работата си? Разбира се, всички „сме в бизнеса“, както се изразяват работещите в компании за реклама (като че ли на света няма друг бизнес), но все пак би трябвало да имат и други интереси. Още по-невероятно е как Джасмин, Ив и Вив смятат, че участват в разговора, като се усмихват превзето и не казват нито дума! Ама че навлеци! Скъсах си задника да им приготвя вечеря като във френски ресторант, нали така? Поне да бяха донесли бутилка вино, да разкажеха някой и друг анекдот! Въпреки че умът ми е в ястието във фурната, подхващам различни теми, но всеки път удрям на камък. След първите двайсет минути ми става ясно, че разговорът за законите на Европейската общност ще се проточи безкрайно, обаче опитам ли се да го разнообразя например със забавен скеч от последния епизод на „Саут Парк“, шестимата ме гледат, като че съм извънземно. Хрумва ми, че предпочитат по-тънкия хумор, започвам да рецитирам реплики от сценариите на Монти Пайтън, ала и този път не пробуждам интереса им. Нямат мнение за постановките на театрите в Уест Енд, дори за това — дали Пош Спайс е прекалено слаба. Темите, с които обикновено повеждам разговор, очевидно са им безкрайно чужди, те учтиво, но категорично отхвърлят опитите ми да бъда любезна домакиня.
Не проумявам къде греша.
За разлика от мен Хю явно умее да общува с тях. Ив се смее на всяка негова дума, включително когато предлага да й налее питие, Джасмин буквално получава оргазъм, когато той й поднася платото със сирена и пита: „Мога ли да те изкуша?“
Решително стискам зъби, примирявам се с досадната компания и със затаен дъх очаквам Хю да им съобщи голямата новина. Надявах се да го стори, докато консумираха ордьоврите, после — по време на вечерята, накрая реших, че ще го направи, когато поднеса десерта, ала той не обели и думичка. Примирено наливам кафето и брендито. Тъкмо когато си казвам, че Хю е забравил повода да поканим колегите му, той донася от кухнята голяма бутилка шампанско. Спускам се да намеря подходящи чаши.
— Искам да ви съобщя нещо. — Той широко се усмихва, явно му доставя удоволствие да бъде център на вниманието. Налива пенливата течност, подава чаша на всекиго. Вдига своята за тост, светлината от свещите палаво блещука в мехурчетата. Представителите на мъжкото съсловие очевидно са заинтригувани — сигурно предполагат, че той ще обяви как рекламната им агенция е получила нов изгоден договор, дамите пък се преструват на заинтересувани, всъщност с нетърпение очакват да опитат шампанското.
— Да вдигнем тост за красивата Джорджи, която ще роди третото ми дете.