— Нали знаеш, че трябва да мислиш само за хубави неща, за да повлияеш на кармата на бебето? — пита Джесика.
— В момента мисля само как да убия някого.
— Миличка, нали каза, че искаш детето?
— Така е. Обаче не си представях, че ще бъде толкова трудно.
— Човек не може да има всичко, нали?
Очевидно не може. Дори да приемем, че съм на седмото небе от радост, все пак си мисля, че има нещо сбъркано в този работа. Например защо не мога да отида в магазина и да си избера бебе. Не проумявам твърдението, че за една жена раждането е най-прекрасното, най-вдъхновяващото и най-естественото нещо на света. Не се чувствам като „майката-земя“; като ме погледне, никой нормален човек не би ме сравнил с богинята на плодородието или с Афродита. Признавам, че е истинско чудо да усетиш туптенето на мъничкото сърчице, от друга страна, си давам ясна сметка, че съществото в утробата ми вече има храносмилателна система и отделя непотребните вещества, превръщайки ме в нещо подобно на обществена тоалетна.
— Слушаш ли песните на китовете? По време на бременностите си Фрея ги слушаше и трите й бебета дойдоха на бялл свят по новата система „раждане във водата“. Според мен това е само евтин трик, и то доста опасен, но дечицата са истински ангелчета. Фрея се хвалеше, че нощем спели непробудно по осем часа.
— Така ли?
— Да. Затова препоръчвам и ти да слушаш китовете. Както и повече движение, скъпа. Нали не си се отказала от фитнеса? Поне три пъти седмично трябва да посещаваш залата…
Да, правя физически упражнения — придвижвам се от канапето до хладилника и до тоалетната. Толкова често минавам по тези два маршрута, че мокетът почти се е изтъркал. Измъквам се, без да отговоря на въпроса й за фитнеса, като склонявам в шест и половина да се срещнем пред галерията. Разполагам с около пет часа и петнайсет минути да се преобразя от размъкнат хипопотам в същество, което тя може би ще познае.
Банята е първата ми спирка по пътя към предишното ми „аз“. Знам колко важно е преди посещението във фризьорския салон да измиеш косата си и да я оформиш в прическа. Ако изглеждаш зле, стилистът решава, че си непретенциозна, и прави каквото му скимне. В обратния случай има вероятност да останеш много доволна от работата му. Да си призная, изработила съм си страхотна система — случвало се е сутрин да отида при второкласен фризьор, за да изглеждам що-годе добре за следобедния си час при първокласен стилист. Същото правило важи и когато обикаляш магазините за дрехи и обувки. От опит научих, че тръгнеш ли за нови дрехи, винаги трябва да носиш най-хубавия си тоалет, а избираш ли обувки, онези, които носиш, трябва да са излъскани до блясък, чорапогащникът ти не бива да е с бримки, желателно е предварително да си си направила маникюр и педикюр. Проблемът е, че в сегашното ми състояние изглеждам толкова отвратително, че не мога да посетя дори козметичката, затова прибягвам до изпитани „домашни средства“.
Взимам душ, като използвам скъп гел. Опитвам се да се отпусна и да се наслаждавам на аромата му, да не забелязвам, че от силната водна струя гърдите ме болят така, като че ли в тях се забиват хиляди иглички. Запитам ли се: „Чии са тези глезени?“ (моите са стройни, изящни, а тези над стъпалата ми са подути и безформени), на бърза ръка прогонвам предателските мисли. Мъча се да не изпадна в депресия, докато опипвам мястото, на което едно време стърчеше бедрената ми кост; сега тя е защитена от дебел слой плът. Утешавам се, че макар сега да съм само една дебелана, след няколко месеца ще изглеждам по-добре, защото ще бъда в напреднала бременност.
Което доказва колко отчайващо е положението.
След като използвам най-скъпите козметични препарати за тонизиране, овлажняване и ексфолиране на кожата, след като измивам с шампоан, третирам с балсам, изсушавам със сешоар и отново разресвам всяко косъмче (включително онези между краката ми и миглите — никога не знаеш какво може да се случи), започвам да се чувствам почти човешки. Старателно се гримирам, макар да ми се струва, че от огледалото ме гледа друга жена; дори очите ми вече не са изумруденозелени, а са добили цвета на речна кал. Да му се не види, дали си въобразявам, или е истина?