Ще излъжа, ако кажа, че никой не може да ме познае; има и такива, които се досещат за самоличността ми. Въпросните гаднярки изпитват перверзно удоволствие да ме заговорят, само и само да ме огледат подробно — и от разстояние си личи, че съм добила чудовищни размери, ала петната по лицето ми се виждат само отблизо.
— Скъпа! — Следват въздушни целувки. — Изглеждаш много добре.
Всеизвестно е, че „много добре“ е фраза, която се разкодира лесно. Може да означава всичко — закръглена, напълняла, затлъстяла, дебелогъза.
— Нямах представа, че си се омъжила, камо ли че си бременна — усмихва се Минди, моя далечна позната, с която понякога се засичаме на различни светски събития.
— Скъпа Минди, как е съпругът ти? Извинявай, но не си спомням дали е третият, или четвъртият — невинно изчуруликва Джесика. Дръпва настрана Минди и прошепва: — Я кажи, коя шивачка прекроява старите ти рокли?
— Миличка Джорджи, забелязвам, че си бременна. Защо не го направи миналата година? Нетипично е за теб да не бъдеш в крак с модата — усмихва се Дълси.
Има право. Ако бях родила през 2000 година, щях да бъда в компанията на знаменитости, решили да станат майки — Мадона, Чери Блеър, Катрин Зита Джоунс. Да имаш дете през 2001-ва, очевидно се смята за гаф, предизвикан от неефикасни противозачатъчни средства; дори да се скъсам да повтарям колко съм щастлива, никой няма да ми повярва.
— Дълси, скъпа, разгледа ли тези… произведения на изкуството, на които повече подхожда названието „произведения на безвкусицата“? Ужасни са, нали? Напомнят ми приказката за новите дрехи на царя.
Дълси почервенява като домат:
— Може би не знаеш, но с Хермия Вичи сме съдружнички.
Майка ми пуска една от най-чаровните си усмивки:
— О, извинявай! — Усмивката й а la Макиавели е толкова искрена, че почти измамва и мен. Почти. — Какво разбирам от изкуство? Сигурна съм, че картините й ще имат голям успех.
През цялата вечер Джесика проявява грубост, която е като балсам за наранената ми душа. Нарича шампанското „долнопробно пенливо вино“, поръчва за себе си „Круг“, за мен — сок от боровинки. Като истинска професионалистка опитно отбива подигравките, насочени към мен. Освен това настоява непрекъснато да обикаляме залата, междувременно шепнешком ми заповядва: „Горе главата!“ или „Нито за секунда не преставай да се усмихваш!“
Най-малко четиринайсет пъти повтарям, че съм на седмото небе от щастие. Капвам от умора, но съм благодарна на Джесика.
В промеждутъците, през които тя не е заета да измисля остроумни отговори на злобните забележки, разговаряме по семейни въпроси. Научавам, че баща ми ще замине с нея за Ню Йорк, където тя възнамерява да „напазарува“; тази вечер бил в клуба си, за да се подготви психически за посегателството върху личността и кредитните му карти. Брат ми се бил увлякъл по абсурдната професия на диджей; Джесика се утешава с мисълта, че бързо ще му омръзне, както се случваше с всичко, с което се захващаше през десетте години, откакто го изключиха от университета Дърам. Известно й е, че е бил статист в киното, музикант, автомобилен механик и градинар. Аз пък знам, че е бил „куриер“ в Южна Африка и жиголо в Лае Вегас.
— Как мина онова с камерата? — пита Джесика. Нямам представа за какво говори. Тя забелязва недоумението ми, затова пояснява: — Думата ми е за приспособлението, чрез което се разбира полът на бебето.
— Ааа. Утре съм на видеозон.
— Искаш ли да те придружа?
— Нали заминавате?
— Да, но ако е наложително, ще заверя билетите за друг ден.
Трогната съм от жеста й.
— Не се притеснявай. Хю сигурно ще дойде с мен.
— Дано да е каквото сте си поръчали. Разбира се, не и близнаци. — Майка ми дяволито се усмихва.
В осем и половина най-сетне решава да прекрати изтезанието ми. Качва ме на такси и подхвърля:
— Не беше толкова страшно, нали?
Макар че и двете знаем истината, не желаем да я признаем. Свалям стъклото, провирам глава навън:
— Наистина ли съм харесвала тези хора?
— Съмнявам се — усмихва се тя.
Хващам ръката й, силно я стисвам:
— Благодаря, Джесика!
— Майка в нужда се познава, Джордж.
17.
Важно е да споделите с вашия партньор чудото, което се случва с тялото ви. Той ще ви бъде голяма подкрепа. Настъпил е моментът на съзряване на взаимоотношенията ви. Твърде е възможно обаче да ви се наложи да се потрудите, докато партньорът ви се почувства съпричастен към случващото се с вас.
Да му се не види, писна ми да се трудя — защо нищо не получавам даром?