И другите кимат. Чувствам се така, сякаш отново съм в галерията на Фрея. Не съм сигурна, че Дру е изрекъл нещо, но ако наистина го е казал, то противоречеше на мнението на Брет, тогава защо Брет кима? На бялата дъска в дъното на помещението Карл е написал: „Вълнуващо, Забележително, Стил, Елегантност, Благосъстояние, Преговори, Култура и Достъп“. Всички поглеждаме дъската и пак кимаме. Думите не са свързани с въпроса, който обсъждаме, но са наш стар трик. Преди всяко съвещание ги написваме на дъската, после преспокойно клюкарстваме по адрес на Дейв от производствения отдел, който се чука със секретарката Синди, или спорим дали „Стела Артоа“ е по-добра бира от „Будвайзер“, създавайки впечатлението, че напрягаме умствените си способности за сътворяването на търговската марка. Питам се дали Дийн е забелязал, че на дъската винаги се мъдрят едни и същи думи, независимо дали обсъждаме марката на застрахователна компания, или на тоалетна хартия.
— Не виждам смисъл да се натягаме — мърмори Карл. — Обзалагам се, че и този път няма да е по-различно. Ще покажем рекламни клипове, които сме правили за други клиенти, ще представим съответните изчисления и скучни графики, доказващи успеха на кампанията, ще добавим един-два реда към обобщението, накрая ще представим пилотен проект, от който всъщност се интересуват всички.
Цинизмът му е смущаващ, същевременно дълбоко в себе си знам, че може би той има право.
— Спомняте ли си времето, когато изпращахме при клиентите Джорджи и те така си падаха по нея, че изобщо не я спущаха какво говори? — подхвърля Брет.
Нямам сили за друго, освен да му хвърля убийствен поглед.
След петнайсет минути решаваме, че е най-уместно да организираме предварително съвещание, на което да обсъдим дългия списък точки, които бихме могли да включим в дневния ред, да го съкратим и на повторно съвещание да обсъдим стратегията за срещата ни с производителя на тоалетна хартия. Единодушно се приема, че най-удобното време и място за предварителната среща е утре по обяд в ресторант „Мецо“. Настоящото съвещание приключва, момчетата се връщат в кабинетите си с усещането, че са свършили добра работа.
Аз не съм толкова сигурна.
Често си мисля, че съм избрала неподходяща професия. Всъщност по-правилно е да се каже, че попаднах в рекламния бизнес — думата „избрала“ предполага активно участие от моя страна, каквото нямаше. Вероятно трябва да съм благодарна, че Хю не реши да работи в НАСА или във Въоръжените сили. Въпреки че щеше да бъде ужасно шик да съобщавам на хората, с които се запознавам на едно или друго парти, че работя като астрофизик, а Хю със сигурност щеше да изглежда адски готин с униформа. На работещите в нашия бизнес е известно, че рекламата е само за забавление. Единствените, които гледат сериозно на нея, са онези от Дружеството за защита на морала, които редовно вдигат патърдия заради реклами на бельо. Всички останали си дават ясна сметка, че работата в рекламна компания е начин хем да избегнеш превръщането си във възрастен и отговорен човек, хем да получаваш повече, отколкото ако си останал в университета да защитиш докторат.
Всички освен мен.
Не притежавам je ne sais quoi. Не съм достатъчно самоуверена, само се опитвам, което определено е най-голямата ми грешка. Иска ми се да усъвършенствам подхода на колегите ми, които набелязват стратегията си в асансьора само минута преди срещата с клиента и винаги успяват да го забаламосат. Обаче ми е невъзможно. Мисля, че е неморално сам да попълниш анкетните листове, които уж служа за база на определена рекламна кампания, да ги обявиш за проучване и да одрусаш клиента с трийсет бона. Не съм съгласна, че трябва да се държиш любезно само с онези, от които зависи кариерата ти. Не съм приятелка с администратора Албърто само защото раздава канцеларските материали и държи ключа за служебния хладилник с алкохолни напитки (честно казано, той е голям задръстеняк).
Работя много здраво, за да се задържа на повърхността. Не познавам колега или колежка от рекламния бизнес, които да са чели произведенията на Левит, Котлър, Ансоф и Портър. Знам разликата между брутни и нетни продажби, наистина държа клиентът да реализира печалба. Работила съм с най-добрите фотографи, режисьори и монтажисти на клипове, спомогнала съм за създаването на търговската марка на много известни продукти. Не използвам съкращения от рода на ECR, FMCG и KV1, за да объркам събеседника, а защото те са необходимост в нашата работа. Давам си сметка колко важно е да разполагаш с кредит за посрещане на служебните разходи. Отнасям се строго, но справедливо с подчинените си, старая се да бъде честна с тях. Въпреки това живея в непрекъснат страх, че някой ще ме разконсцирира.