Март
20.
Бека е възхитена от идеята на Хю да заминем с децата. Дори предлага да си правим компания със семейството на брат му Хенри. Не съм предполагала, че е толкова злобна.
Нямам нищо против Хенри, който е симпатяга, но със съпругата му Пени имаме известни разногласия. Тя е приятелка на Бека, следователно приятелството помежду ни е невъзможно. Трите им деца, чиито имена така и не мога да запомня, са дяволски изчадия. Напоследък си давам сметка колко невъзпитани деца познавам. Питам се дали изобщо съществува друга разновидност. Според мен децата трябва да бъдат с бутон за намаляване на звука и самопочистващи се повърхности.
С цел да избегна варианта двата почивни дни да се превърнат в пълен провал, предлагам да поканим Сам и Гилбърт. Хю има достатъчно мозък в главата да разбере кога трябва да отстъпи и макар и неохотно, се съгласява. Нещо повече, когато Сам се обажда да попита може ли и бъдещият й девер Джеймс да ги придружи, ние се надпреварваме да го каним.
— Не искам да ви притесняваме. Ще има ли достатъчно легла?
— Разбира се. Наели сме голяма селска къща с четири спални, в двора има каравана. Децата ще спят заедно, Джеймс — в караваната. Смяташ ли, че ще се съгласи?
— Не зная. Не го познавам, ала едва ли ще възрази. Знам, че живее в Африка и води групите, които отиват на сафари. Вероятно е свикнал да спи без удобства. Ги го очаква с голямо нетърпение. Явно много го обича.
— По-млад или по-възрастен е от него?
— Много по-млад. Освен това мисля, че е доста неуравновесен.
Виждам лъч светлина в тунела. Винаги съм обичала силните усещания.
— Защо си си съставила такова мнение за него?
— Че кой нормален трийсет и шест годишен мъж ще се съгласи да бъде водач на ловци? Защо не си намери скучна работа, както си му е редът? Бас държа, че се връща вкъщи само за да вкара майка си в гроба.
— Сам! Колко нетипично е за теб да злобееш! Не се ли радваш, че ще се запознаете преди сватбата? Би трябвало да си развълнувана от срещата с човека, който е най-скъп за Гилбърт. — Подтекстът на изказването ми е, че при нормални обстоятелства запознанството би трябвало да предшества поднасянето на годежния пръстен.
Сам млъква за секунда, после неискрено промърморва:
— Съжалявам. Работата е там, че Ги се държи доста странно, откакто разбра за завръщането на Джеймс.
— Не думай! — Наострям уши. Хм, дали пък Гилбърт няма да излезе по-интересен, отколкото предполагах?
— Като на тръни е. Толкова му се иска да направи добро впечатление на брат си, че е направо абсурдно.
— По правило по-малкият брат се възхищава от баткото — подхвърлям.
— Именно. Ще ти кажа нещо, от което ще ти хвръкне шапката. Снощи Ги изпробва три костюма, докато реши кой да носи, когато посрещне Джеймс на аерогарата.
— Странно е, но не е углавно престъпление.
— Заяви, че няма да замине с мен, ако не поканим скъпоценния му брат. Толкова рядко се виждали, че искал да бъдат заедно колкото е възможно повече.
Разочарована съм. В миналото на Гилбърт не се крие зловеща тайна. Мистерията е разкрита. Сам ревнува. Свикнала е Ги да обръща внимание само на нея. Изглежда, има зъб на Джеймс само защото й пречи да играе главната роля в живота на брат му.
— Бъди мила с него — предупреждавам я.
— Добре. — И се измъква с баналната фраза: — Човек не избира роднините си, нали? Ъъъ… между другото, как си?
С Хю се уговаряме в петък да положим върховно усилие да си тръгнем от работа сравнително рано. Възнамеряваме да вземем Кейт и Том и като половината население на Лондон да потеглим с колата по магистрала М 4, за да прекараме два спокойни почивни дни в провинцията. „Спокойното“ прекарване започва след повече от четири часа в страховито задръстване.
Междувременно само аз изпълнявам уговорката.
Прибирам се у дома рано, стягам багажа и на двама ни, приготвям вечеря, консумирам моята половина, слагам в хладилника половината на Хю, взимам душ и се преобличам. Седем часът е, а него още го няма. Омитам храната, която бях оставила за него, утешавам се с мисълта, че сме се отървали от най-големите задръствания в пиковия час. Отварям пощенската кутия и стисвам зъби; Сам ми е изпратила куп списания — нетактична смесица от броеве за младоженки и за бременни. Има и бележка, която гласи: „Харесваш ли двойните сватби?!“
Намекът е незабележим като вълк сред стадо. Гаднярка! Никога нямаше да предложи да се омъжим заедно, ако още носех дрехи трийсет и шести номер. Насрочила е сватбата за такава дата, че ще представлявам нещо като планина в ефирна рокля и ще се моля контракциите да не започнат, докато съм в църквата.