Изобщо не съжалявам, дори си спомням как доскоро и аз неуморно работех през почивните дни. Само че от известно време едва събирам сили да отида в службата и да издържа задължителпите осем часа. Давам си сметка, че действам по инерция, че се плъзгам по наклонената плоскост — искрено се надявам хората около мен да не го разберат.
Щом се озоваваме пред къщата ни в Лондон, скачам от колата и хуквам нагоре по стълбите, за да не се налага Хю да търси място за паркиране.
— Взех я! — Усмхвам се, размахвам папката. Той я дръпва от ръката ми още преди да закопчея предпазния колан.
— Много се забави — подхвърля.
Много мило, че е толкова загрижен за мен.
— Бека се обади по телефона, за да провери дали сме тръгнали. — Забелвам очи, Хю се усмихва, навежда се да ме целуне. Облаците, надвиснали над нас, се разсейват. Всичко ще бъде наред. За втори път тази сутрин потегляме за Уелс.
22.
По обяд достигаме местоназначението си.
Ваканцията на Малдивските или на Бахамските острови остана само в мечтите ми. В Уелс няма плажове, покрити със ситен белезникав пясък, бутици с маркови дрехи, петзвездни ресторанти и хотели. Но след като повече приличам на кит, изхвърлен на брега, отколкото на „спасителка на плажа“, след като не се побирам в марковите дрехи и след като в менюто в повечето ресторанти фигурират предимно блюда със сурово месо и рохки яйца — ястия, строго забранени за мен, — може би селската къща в Уелс е по-сполучливият избор от Малдивите.
Всичко щеше да бъде прекрасно, ако не бяхме взели децата. Децата на Бека. Другата капка жлъч в кацата с мед е Пени. Приятелката на Бека.
Бог знае дали фактът, че коминът на къщата не е запушен и че нарциси и кокичета цъфтят в сандъчетата на первазите на прозорците, ще подпомогне приятното ни изкарване. „Стегни се, малката!“ — заповядвам си. Изненадана съм от себе си. По принцип съм голяма оптимистка. Важното е, че Хю е до мен. В миналото присъствието му беше достатъчно, за да се чувствам прекрасно където и да се намираме.
Средата на март е, но в Уелс пролетта още не е дошла, Хълмистата местност е покрита с дълбоки преспи, дърветата и храстите в градината са заскрежени. Небето е електриковосиньо, слънцето самоотвержено се мъчи да разкъса надвисналите облаци. Гледката е толкова различна от сивотата на лондонските улици! Дълбоко поемам въздух, опитвам се да потисна поредния пристъп на гадене.
Зървам Хенри, който цепи дърва — каква мила картинка. Двамата с Хю си приличат, по-точно той прилича на Хю, какъвто щеше да бъде, ако не го бях избавила. Изглежда с десет години по-възрастен от него, въпреки че разликата помежду им е само четири години. И двамата са с квадратна челюст, орлов нос, засмени зелени очи и пясъчноруса коса, обаче Хенри е по-тежък с десетина килограма, а засмените му зелени очи винаги са помрачени от тревогата дали ще получи повишение, или ще го уволнят, дали няма да го глобят за неправилно паркиране и прочие — все неща, от които закрилям Хю. Според мен ще му олекне на душата, ако от време на време Пени му позволява да я изчука до забрава; ще бъде от полза и за нея, тенът й ще се подобри.
Като ни вижда, Хенри засиява, за миг тревогата в погледа му се стапя. Той е сред малцината, които не издават дали одобряват, или не одобряват връзката ми с Хю. Примирява се с факта, съумявайки да бъде учтив и любезен с мен, както и (несъмнено) с Бека, когато се срещнат. Повечето наши познати се чувстват длъжни да изкажат мнението си. Болшинството се правят на защитници на морала, въпреки че самите те не го спазват, което адски ме дразни. Един-двама се преструват на широко скроени либерали, което е още по-изнервящо. Дипломатичното мълчание на Хенри ми действа успокояващо.
Оказва се, че има още една гостенка, която не сме очаквали — Либи, приятелка на Пени. Не очаквам това обстоятелство да допринесе за приятното ни изкарване.
— Много е симпатична — уверява ни Хенри.
Върху мен мнението му има обратен ефект. „Симпатична“ означава, че въпросната дама е досадница, а пък аз ще се чувствам като натрапница. Сам обаче ще бъде доволна, защото ще се помъчи да ожени Либи и Джеймс; откакто се сгоди, сватосването е най-любимото й занимание.
Явно на Хенри и през ум не му минава подобна мисъл.
— Ще се наложи да променим първоначалните планове. Пени предложи Либи да спи в караваната, а младежът… как се казваше братът на Гилбърт?
— Джеймс.
— А, да. Налага се Джеймс да се задоволи с матрака.
— Разумно решение — кимвам. Бас държа, че Пени много задълбочено е обмислила кой къде ще спи. Питам се дали ще накара Джеймс през цялото време да носи халат. Според нея е неприлично да простираш бельото си на въжето в двора.