От учтивост питам къде е Пени, въпреки че изобщо не ме интересува, и дали другите гости за пристигнали. Хенри съобщава, че Сам, Гилбърт и Джеймс са тук още от снощи, сега отишли да се поразходят. Либи щяла да пристигне всеки момент.
— Пени е в кухнята — добавя. — Елате да я поздравите.
Тръгвам след него, защото е невъзможно да откажа.
В кухнята кипи трескава дейност. Най-малкото дете е сложено на столче, което вече е изцапано с нещо лепкаво. Мисля, че хлапето е момиченце, но не съм сигурна — личицето му е така омазано с каша, че е трудно да различа чертите му. Забелязвам опаковките със зеленчуци, произведени без изкуствени торове — още един критерий, на който много скоро ще трябва да отговарям. Знам, че няма да ми стигне смелост да давам на бебето си готови храни. Усещам миризмата, която неизменно съпътства децата. Не на наакани памперси (слава Богу!), а на повръщано, детска пот и сълзи. Хенри разрошва косицата на хлапето. Забелязвам, че Хю се усмихва, но предпазливо се държи на разстояние — предполагам, чака брат му да се измие ръцете.
Насъскваме Кейт и Том срещу другите две деца, които, ако се съди по дрехите им, са момчета — те седят на пода и си и играят с големи части от някакво „Лего“ и с малки колички. Едва не ги настъпвам, докато прекосявам кухнята, уж да целуна Пени. Тя издържа физическата ми близост, тъй като е прекалено възпитана, ала усещам, че най-съкровеното й желание е земята да се отвори и да ме погълне. Прегръща Хю, защото няма човек, на когото той да не е симпатичен. Разбира се, лудо го обичам и съм най-голямата му почитателка, обаче ми е криво, задето гледат на мен като на прокажена, а на него, който е нарушил брачната клетва, като на невинна жертва. Никога не съм го молила да напусне Бека заради мен. Което ми прави чест, защото най-голямата ми мечта е била един ден да сме заедно. Нито веднъж не предложих да узаконим връзката си. Безропотно приемах каквото ми предлагаше той. Направих всичко иъзможно да му е хубаво, когато сме заедно, и оставих Бека да разруши брака им. Което тя стори, и то много успешно. Пени не носи грим, но ми прави впечатление, че за разлика от друг път тенът й е свеж и че въпреки горещината в кухнята не се е изпотила. Изпекла е хляб и кексчета с глазура. Хю си открадва едно, тя само закачливо го плесва през ръцете. Питам дали някой иска „Блъди Мери“, макар че самата аз ще пия „Върджин Мери“, тоест чиста водица. Пени ме поглежда така, сякаш иска да ме превърне в каменна статуя. Парирам я с широка усмивка, която ми печели симпатиите поне на Хенри и Хю. И аз си взимам кексче. Пени ми хвърля втори убийствен поглед, демонстративно отмества чинията далеч от мен. Сигурно е изпекла само определен брой и сега сладкишите няма да стигнат за всички. Така й се пада на тази проклетница!
— Закъсняхме ли за закуска? — питам невинно и се усмихвам още по-ведро. Въпросът ми е безсмислен. Първо, вече минава пладне, второ, макар да не съм веща в отглеждането на деца, знам, че те закусват в седем сутринта. Освен това купчината наскоро измити тенджери, тигани и чинии показва, че обитателите на къщата са приключили с обилната закуска.
— Пени ще ти направи бъркани яйца. Мисля, че имаме и пъстърва. — Хенри пристъпва към хладилника.
— Рибата е за соления кейк, който ще приготвя в неделя — срязва го Пени. Човек би си помислил, че е от хората, които нарочно развалят настроението на другите. Според мен обаче тя се притеснява да не би храната да не стигне, ако всеки си взима от хладилника каквото и когато му дойде на ума.
Може да е практична и здравомислеща, но тонът й наистина е отровен.
— Не се притеснявайте за мен, ще си взема ябълка, докато стане време за обяд — заявявам с усмивка и по този начин я изкарвам още по-заядлива, отколкото е в действителност.
Срамувам се от себе си, но Пени извиква най-лошото у мен.
Изведнъж разбирам, че едва стоя на краката си. Откакто с Хю живеем заедно, май съм влизала в стотици битки с първи съпруги, ала в този момент усещам, че ми е дошло до гуша. Ще ми се Пени да ме харесва повече или поне да ме мрази по-малко. Питам се дали някога ще се случи и какво да направя, за да го постигна. Ех, ако можеше омразата и недоверието й да бъдат заличени от прекрасния аромат на печивата, приготвени от нея! Разбира се, тя няма начин да прочете мислите ми и не разбира, че й подавам маслиново клонче. Вижда над мен само голяма табелка с надпис „ЗАПЛАХА“.
— Да ти покажа къщата, Джордж — предлага Хенри. — Хю, вие сте в спалнята откъм фасадата, децата ще спят в съседната стая. Разполагаш с достатъчно време да разопаковаш багажа. — Хю занася пътните чанти в нашата спалня и запалва камината, докато Хенри ме развежда из красивата къща.