Всичко тук е като на картинка. Просторните помещения са обзаведени с мебели в стил „Рустик“, блестящите дървени подове са застлани с персийски килими. От всеки прозорец се разкрива зашеметяваща гледка. В градината си играят два черни лабрадора, пред камината лежи голям котарак, полиците са отрупани с прашни стари книги, има дори пиано. Накратко, заобиколена съм от атмосфера, която отговаря на всички клишета, но ми действа успокояващо. Накрая сядаме в дневната. Идва и Хю.
— Децата ще се зарадват на голямата градина. — Лъчезарно му се усмихвам, надявам се да се зарази от моя ентусиазъм, но той ме слуша с половин ухо, защото търси контакт да включи лаптопа си.
— Либи пристигна! — провиква се от кухнята Пени.
Любопитството ми надделява, надвесвам се през прозореца да видя новодошлата, която тъкмо слиза от колата.
Изненадана съм. Очаквах да видя клонинг на Пени — пълничка жена, типична многодетна майка, обаче Либи е абсолютна противоположност на приятелката си. Висока е около метър и шейсет, слаба, с дълга тъмноруса коса, която почти не се вижда изпод ушанката. Изглежда млада, вероятно не е на повече от двайсет и пет. Носи кожух, който й стига до коленете, и дълъг шарен шал — обзалагам се, че сама го е изплела или го е купила от магазинче за модни аксесоари в Брайтън. Изглежда ужасно шик, все едно разтръбява, че облеклото й е уникална комбинация от произведения на занаятчийското изкуство и бутикови стоки; макар че е като излязла от страниците на модно списание, може би кожухът и шалът струват само няколко паунда. Тъкмо когато обнадеждено си казвам, че присъствието на Либи може би ще ни спаси от разговори за приготвяне на конфитюри и ще разсее скуката, забелязвам още едно дете. Кльощаво момиченце на около седем години слиза от колата и помрачава преждевременната ми радост. Малката е висока, стройна и русокоса. Носи джинси и (макар да е толкова студено, че от устата излиза пара) къса щампована тениска. Щеше да изглежда много шик, ако нямаше „мустаци“ от изпития млечен шейк и не смучеше палеца си. Тъй като още е дете, физиономията й е кисела заради някаква неприятност по време на пътуването — мисля, че е свързано с огромното количество сладкиши и шоколади, които е изконсумирала. Вероятно е сестричката на Либи.
Пени ни запознава:
— Либи, това е Хю, братът на Хенри. Малката красавица е Мили, дъщерята на Либи.
— Дъщеря ли? — възкликвам, без да си направя труда да скрия учудването си.
— Да, дъщеря — повтаря Пени, като че ли говори на олигофрен.
— Мили е ваша дъщеря, така ли? — обръщам се към Либи за потвърждение.
— Да. — Тя се усмихва.
Няма представа, че е разбила на пух и прах моята теория. Откакто забременях, разделям жените на две категории. Онези без деца се разпознават много лесно. Дрехите им не са оповръщани на рамото, неизменно са ведри като лятна утрин, сияят като след бурна любовна нощ, което не е изненадващо, тъй като само те получават секс, предизвикващ щастлива усмивка на другата сутрин. Жените с деца изглеждат обезсърчени, травматизирани. Лицата им са застинали в мрачна решителност, необходима им да победят в безбройните битки с отрочетата си, да забравят униженията, на които са подложени. Смазани от саможертвата си, те предпазливо пристъпват по границата между арбитър, поддръжник на дисциплината и утешител. Носят чорапогащници с бримки и грозни дрехи. Миришат на повръщано и напикано.
Либи обаче ухае на „Калвин Клайн“. Направо съм поразена!
— Извинете, не чух името ви — обръща се тя към мен.
Че как ще го чуе, когато Пени не благоволи да ни запознае?
— Джорджина, но ми казват Джорджи. — Усмихвам се.
— Приятелката на Хю — намесва се Хенри, проваляйки възможността съпругата му да обясни, че съм местната проститутка. Потупва по главата Мили, все едно е домашно кученце; малката забелва очи, презрително изсумтява, обаче е лишена от възможността да изтърси нещо грубо, защото Пени ни въвежда в трапезарията.
По време на обяда (много обилен и великолепно приготвен) разговорът се върти предимно около храните, които не бива да консумирам. Не мога да се оплача, че ме пренебрегват, задето съм бременна, но не съм и щастлива. Изчела съм куп книги по въпроса, известно ми е кои храни трябва да избягвам.
— Сурови яйца — обявява Пени.
— Фъстъци — казва Хенри.
— Пастет — дава своя принос Хю.
— Овче и краве мляко — добавя Пени.
— Кофеин — отбелязва Хенри.