Най-лошото бе, че приятелката (разбрах, че се казва Бека) не му отстъпваше по нищо.
Дори на снимката си личеше, че притежава необикновена красота. Искате подробности? Представете си безупречна кожа, грамадни сини очи, дълги руси букли (думата „букли“ не присъства в речника ми, но най подхождаше за косата на Бека), широка лъчезарна усмивка, бели зъби като наниз бисери, големи цици, тънък кръст, изящни бедра и глезени и тъй нататък, и тъй нататък. Накратко, беше неустоима.
За щастие в крайна сметка се оказа, че не проявявала разбиране към него.
Сигурно се питате как изглеждам аз. Дори да пусна в обращение престорената скромност на британците, не мога да си затворя очите пред фактите, факт е… или по-точно беше, че когато се запознах с Хю, бихте ми дали максимум пет и половина по десетобалната система.
И моята коса беше дълга, но нито бе руса, нито бе на букли. Кестенявите ми кичури повече приличаха на щръкнали миши опашки. Някои биха казали, че зъбите ми са горе-долу правилни, горе-долу бели, но едва ли биха ги сравнили с наниз бисери, пък и, честно казано, по онова време нямах много поводи да се усмихвам лъчезарно. Първо, изобщо нямах талия. Приличах на руло тоалетна хартия, което нероятно ви дава представа за бедрата и глезените ми.
Отгоре на всичко дори не можех да се утеша с мисълтл, че съперницата ми е глупава и непросветена. Тъкмо напротив.
Бека беше от онези, които седят с часове в бара на Студентския съюз, пият топла бира и замезват с чипс и солени бисквити. Всъщност тя дори не посягаше към бисквитите. Купуваше цял куп пакетчета, демонстративно ги тръсваше на масата и подканваше: „Взимайте си! Взимайте си!“ Докато обикновените простосмъртни като мен, отличаващи се с наднормено тегло и липса на воля, нагъваха чипс, тя се правеше на кралска особа и подхващаше разговор на „общовалидни теми“.
Имаше свое мнение за санкциите срещу Куба, за това дали е редно руските окупационни войски да напуснат Афганистан, за щетите, които аерозолният лак за коса причинява на околната среда. Протестираше срещу апартейда в Южна Африка, интересуваше се от нарушаването на човешките права в Китай. Обсъждаше сложните политически ходове на правителствата на Иран и Ирак, докато моя милост все не можеше да запомни кой на чия страна е. Да му се не види, дори беше чела „Сатанински строфи“! И аз можех да говоря за това-онова, само че моите теми не бяха общовалидни, а бяха предимно от областта на модата и поп-музиката. За световните събития се осведомявах от клюкарското списание „Хелоу!“, знаех и за каква сума блузата на Мерилин Монро е била продадена на търг (за 7150 паун-да, ако ви интересува). Бека беше невероятна. Всички бяха запленени от нея.
Дори аз.
Признавам, че ако се бяхме запознали при други обстоятелства, в друг живот, може би щяхме да се сприятелим. Може би щеше да ми допадне чувството й за хумор, щях да се възхитя от състрадателността й, да призная, че тенът й е безупречен, че има стройни крака, за каквито всяка жена би дала мило и драго. Но при сегашното положение я ненавиждах от цялото си сърце.
Не бях в състояние да го забравя. Не можех да се откажа от него. Да си внуша, че съм се чукала с него ей така, за обогатяване на опита, или да драсна поредната резка на стълба на леглото и да продължа да живея, все едно нищо не се е случило.
Понякога съжалявам заради слабоволието си.
Връзката ни е толкова бурна, че в сравнение с нея великият херцог на Йорк изглежда невероятно уравновесен и праволинеен. През последните тринайсет години преминахме през всички възможни превъплъщения на отношенията между мъжа и жената, включително приятелство чрез размяна на писма. Единствената константа е, че Хю винаги играе важна роля в живота ми. Били сме „само добри приятели“, любовници-страдалци, не толкова добри приятели, почти непознати, които се опипват след пиянски купон, отново страдащи любовници, накрая — любовници, които живеят заедно.
А сега сме… ъъъ… бъдещи родители.
Господи!
В началото на декември Хю беше назначен за административен директор в „Рартъл, Рогъл енд Отрити“, славеща се като една от най-добрите агенции. Пост, за който мечтаеше всеки, който като нас работи в рекламната индустрия. В интерес на истината „ловците на глави“ от агенцията предложиха и на мен да се кандидатирам за същата длъжност, ала щом разбрах, че Хю проявява интерес, веднага се отказах от състезанието. Така или иначе щяха да изберат него, пък и подобно конкуриране щеше да се отрази неблагоприятно на връзката ни. Твърдо вярвам, че по-добрият заслужено спечели. Дори отидох на тържеството по случай назначаването му, за да изразя безрезервната си подкрепа. Беше много шик — първо поднесоха в заседателната зала изискани малки сандвичи и шампанско, после купонът продължи в „Нюбоу“. Както обикновено, двамата с Хю пийнахме повечко, след което се любихме върху плота в кухнята, на масата в трапезарията и на пода в дневната. Той попита дали не се намирам в „опасен период“. Отчаяно се опитах да преброя на пръсти дните, но в крайна сметка, докато свърша с математиката, той свърши в мен, тъй да се каже.