Изглежда, Сам е простила на Джеймс, задето вдъхва такъв респект у брат си, и полага неимоверни усилия да му помогне да не се чувства неловко сред толкова много непознати. Не че помощта й му е необходима. Той е от хората, чувстващи се като у дома където и да се намират, освен това (напълно основателно) очаква всички да го харесат. Толкова увлекателно разказва за сафаритата в Африка, че Хю започва да крои планове да заминем за Намибия или Ботсуана.
Сам отбелязва, че в момента таблетките против малария са забранени за мен, а когато отново ще мога да ги пия, вече ще имаме дете.
— Едва ли е уместно да водите бебето в Африка.
Разбира се, има право, ала поучителният й тон ме изправя на нокти.
Хенри и Либи оживено говорят за музика. Всички го мислят за господин Само Бачкам; вярно е, че вече не ходи по купони, но продължава да си купува списанията за популярна музика (което според мен е адски трогателно), затова още е в час. С Либи коментират кой е оказал най-голямо влияние върху „Ълуф“. Оказва се, че и двамата повече харесват радиоверсията на „По реката“ на Грув Армейда (в сравнение с какво — с нерадиоверсията ли?). Съжалявам, че Хенри я е обсебил; внимателно я наблюдавам и все повече ми се иска да я опозная. Направи ми впечатление, че спокойно се включва в разговори на интелектуални теми, същевременно знае всички клюки за известните и богати личности, които така щедро се одумват в таблоиди като „Окей“ и „Хелоу!“. Струва ми се много свястна. Питам се дали е омъжена. Кой е бащата на Мили? Откъде си е купила джинсите?
Прави ми впечатление, че почти през цялото време Гилбърт разговаря с Пени — много благородно от негова страна, но е поставен под сериозната заплаха да пукне от скука.
— Вечерята беше превъзходна — хвали я.
— Какво говориш, толкова е лесно, всеки може да се справи — скромничи тя.
— Не, не може и ти го знаеш.
— Искрена съм, Гилбърт. Дори си намерих дефекти. Май трябваше да сложа босилек, пък и паят беше попресоден.
— Напротив, беше великолепен.
— Нямаше да говориш така, ако познаваше приятелката ми Бека, от която имам рецептата. — И ме стрелва изпод вежда.
Преструвам се, че с интерес наблюдавам как разтопеният восък от свещите се стича по бутилките от вино, използвани вместо свещници. Питам се дали да не й кажа, че знам колко съвършена е приятелката й Бека. Знам го от 1987 година, именно затова оттогава животът ми представлява трудна и продължителна битка. Съумявам да си сдържа езика зад зъбите, като си напомням, че сега Хю принадлежи на мен.
— Паят с риба, който тя приготвя, е достоен за кулинарна изложба. Моят беше малко безвкусен.
Гилбърт въздиша, отказва се да й прави комплименти. Не го обвинявам. Да му се не види, защо Пени не може да каже едно „благодаря“ и да премине на друга тема?
Тя наистина сменя темата, като подхвърля:
— Знам колко скучно е да слушаш как някой разказва съня си, но снощи сънувах нещо много странно.
За пръв път я подкрепям с две ръце — чуждите сънища са най-досадното нещо на света. След миг обаче тя започва да разказва съновидението си, в което главна роля ифаят една риба и един влак — разказът е лишен от хумор, екзотика и еротика, отгоре на всичко дори няма край. През цялото време Гилбърт се усмихва и кима, без нито за миг да издаде, че от скука мозъкът му е престанал да функционира. Не знам дали да се възхитя от учтивостта му, или да го причисля към мухльовците.
В десет без четвърт той предлага да поиграем на карти. От горчив опит знам, че е от хората, които мразят да губят, затова отказвам, Либи — също. Сам, Гилбърт, Хю и Джеймс заформят каре, Хенри ще бъде кибик. Пени се заема да измие съдовете, въпреки че всички я увещават да ги остави за сутринта (тази жена наистина знае как да провали купона). Най-сетне ми се предоставя възможност да поговоря с Либи.
— Май тук е прекалено задимено за теб — съобразително подхвърля тя.
— Да си призная, започва да ми се повдига.
— Ела да се поразходим навън.
Не съжалявам, че ще се отдалеча от камината, въпреки че навън е кучешки студ. Навличам палтото, взимам шала и ръкавиците си и тръгвам по градинската пътека след Либи. Страните ми веднага замръзват, питам се дали пролетта изобщо ще настъпи.
— Тази година зимата е доста сурова — подхвърлям.
— Да, обаче според старите хора ни очаква хладно лято. Което е добре дошло за теб, от жегата ще се чувстваш още по-зле.
Идва ми да я разцелувам. Не че изведнъж съм станала лесбийка — просто за пръв път разговарям с жена, която не се преструва, че бременността е най-лекият период от живота й. Започвах да си мисля, че от всички жени в историята на човечеството само аз се мъча като грешен дявол. Досега всички твърдяха, че бременността е лесна като лека жена и естествена като прилива. Либи не твърди, че трябва да бъда на седмото небе от щастие. Не ме съветва какви храни да избягвам, нито ме пита колко килограма съм наддала.