— За което съм й ужасно признателна.
— Работиш в рекламна агенция, така ли?
— Да. Директор съм на отдел „Новаторски инициативи“ в компанията „Кю енд Ей“. — Разказвам й накратко в какво се състои работата ми. От опит знам, че никой не се интересува от професията на събеседника си — въпросът е само „служебен“, но Либи май наистина проявява любопитство.
— А Хю с какво се занимава?
— Също с реклама, но е служител на друга агенция — „Рартъл, Рогъл енд Спирити“.
— Хм, прави ми впечатление, че повечето названия са с инициали. Защо рекламните агенции нямат нормални имена? Смятах, че задачата им е да създадат запомнящи се търговски марки…
Усмихвам се:
— Уместен въпрос. Инициалите са за заблуда.
— Хю говореше за някакъв нов проект. Но той не е началник на отдел „Новаторски инициативи“, нали?
— Не. Изпълнителен директор е. — Не мога да се въздържа и се надувам като паун, толкова се гордея с любимия си. — Само че човекът на този пост е неразривно свързан с новите идеи. Аз съм подчинена на човек на име Дийн, който е изпълнителен директор в нашата агенция.
— Готин ли е като началник?
За пръв път в живота си се замислям по този въпрос, след което промърморвам безличното: „Да, в общи линии.“
— Харесваш ли работата си?
— Да, в общи линии — повтарям. Странно, никога не съм се питала дали харесвам професията си. За мен работата е нещо естествено като дишането например. Смятам, че ме бива в избраното поприще, когато се съсредоточа, разбира се. — А ти?
— Работя в клиника за венерически болести, която се намира в Ситито. Пациентите са предимно банкери, които са нещо повече от чекиджии. — Тя се ухилва.
— Обзалагам се, че знаеш доста пикантни истории.
— Естествено.
Струва ми се, че ще сподели една-две с мен, но тя млъква, защото забелязва лисица. Животното грациозно прекосява пътеката пред нас, после изчезва в дупката в живия плет.
— Да разбирам ли, че харесваш работата си? — настоявам.
— Да речем, че не съм мечтала да бъда секретарка в клиника за венерически болести — признава тя и кисело се усмихва.
— Какво е било желанието ти?
— Да стана лекарка. Ала непланираната поява на Мили сложи край на мечтите ми. Бях трета година студентка в медицинския факултет.
— Къде е баща й?
— Изчезна по време на акция.
— О! Сигурно много ти липсва.
— Откровено казано, беше ми адски криво, докато стоях вкъщи и броях стрийте по корема си, а приятелките ми ходеха по купони и се наливаха с текила, но с течение на времето осъзнах, че Мили е най-хубавото, което някога ми се е случило.
Тази Либи сигурно се друса, как иначе да си обясня изявлението й? Промърморвам, че сигурно й е по-лесно, след като дъщеря й вече не носи памперси и сама може да си изпече филийка в тостера. Тя се засмива, въпреки че не се шегувах. Казвам си, че съм голяма късметлийка. Хю никога няма да ме изостави.
— Какъв беше бащата иа Мили?
Давам си сметка, че отново се държа като студентка. Не защото питам Либи: „Откъде си? По кои предмети имаш отлични оценки? Колко изкара на приемния изпит за университета?“ Самият разговор е като между състудентки — прям, откровен и някак пиянски. Не поставям въпроси, които ще шокират събеседницата ми (както правя обикновено); не задавам безсмислени въпроси от рода на „Какво дърво е това?“, което ще бъде безопасно и ще създаде впечатлението, че проявявам жив интерес. Питам я за онова, което наистина ме интересува. Необичайно е, носи ми облекчение. Либи не изглежда шокирана от безцеремонността ми, отговаря съвсем прямо.
— Какъв беше бащата на Мили ли? — повтаря. Свива рамене: — Честно казано, не помня. — Тонът й подсказва, че времето е заличило спомена за него. — Беше доста забавен, биваше го в леглото. Дъщеря ни има неговата усмивка.
Опитвам се да си спомня как се усмихва Мили. Днес прп повечето време се мръщеше, зъбеше и правеше кисели физиономии — изобщо усмихвала ли се е? Да, май я видях да ос усмихва, докато пиехме чай. Внезапно усмивката й сякаш прогаря ретината ми. Искрена и широка е. Очарователна усмивка, макар че баща й сигурно е имал повече зъби.
— Как се запознахте с Пени? — След като все повече опознавам Либи, приятелството й с Пени ми се струва още по-невероятно.
— Посещавахме курс за бременни. Джош и Мили са връстници.
— И оттогава сте приятелки, така ли?