Накрая Либи промърморва:
— Ще разрешиш ли един личен въпрос?
— Казвай. — Предчувствам, че ще ме попита нещо неприятно, щом толкова увърта.
— С колко мъже освен Хю си спала?
Ако се бяхме запознали, когато бяхме на по двайсетина години, този въпрос щеше да фигурира сред първите пет, които щяхме да си зададем една на друга. Име, възраст, професия, с коя линия на метрото пътуват за работа, с колко мъже си преспала. Сега обаче сме на възраст, когато трябва да сме по-резервирани. Все се надявах, че не ще ми се наложи да обмислям думите си, когато разговарям с Либи.
— Освен Хю ли? — повтарям.
— Да.
— С колко ли? — питам, за да печеля време.
— Да.
— Ъъъ… — Поколебавам се — отговорът ми ще й се стори ужасно старомоден. Ако Сам не присъстваше, щях да излъжа, ала тя знае истината. — С нито един — признавам накрая.
— Нито един ли! — Либи едва не изпуска чашата си. — Не си се любила с другиго освен с Хю!
— Не съм.
— Ама… нали работиш в рекламна агенция? — пита тя, като че професията ми задължително върви с безразборния полов живот.
— Няколко пъти едва не го направих — признавам. — Всъщност доста пъти. Но така и не се изкуших.
— Играла си на „скрий наденичката“, така ли?
— Именно.
Либи млъква, пресмята наум. Толкова е поразена, че ми домъчнява за нея.
— Това означава, че не си правила секс десет години, тоест през повечето време от живота си като възрастна — недоверчиво казва тя.
— Да.
— Като те гледа човек, не би го предположил. Изглеждаш толкова… светска жена.
Само свивам рамене. Заслужаваше си да го чакам, това е всичко. Ровя в чантата, изваждам пореден пакет чипс, отварям го. Поне шумоленето на опаковката нарушава тишината.
— Защо?
— Какво защо?
— Защо само с Хю?
— Не съм обичала друг освен него. — Според мен обяснението е логично, хората биха си казали, че моралният ми кодекс е доста необичаен. Спах с Хю, въпреки че беше женен за Бека, но не съм имала сексуална връзка с друг мъж, защото не съм се влюбвала в другиго.
— Леле, този Хю сигурно е страхотен, щом си му толкова… Тя търси подходяща дума. — …отдадена. — Не откъсва поглед от мен, все едно току-що съм се приземила от друга планета. Понякога ми се иска да бях като Мадона.
— Не ме гледай така.
— Как?
— Сякаш съм пропиляла живота си.
— Как да те гледам?
Отговорът ми убягва.
С изключителна жертвоготовност Сам се намесва да смени темата. А може би само й се иска отново да говори за себе си.
— И аз ще се откажа от пиенето. Чувствам се като конска фъшкия.
Мили се изкисква; сякаш забравя безразборните полови връзки на майка си и липсата на такива в моя живот, защото този път наистина хуква към люлките — ако някой я наблюдава отстрани, ще си каже, че никога не е вижда толкова очарователно и послушно седемгодишно момиченце. Навярно си мисли, че с „изпълнението“ в църквата е покрила днешната си квота от пакости и неприятности.
— Заспах едва в пет сутринта — продължава Сам.
— Фукла такава! Чукали сте се до зори, а? Започвам да разбирам защо прие да се сгодиш с Гилбърт. — Намигам й, сръгвам я с лакът в ребрата. Странно, откакто забременях, не само жестовете, ами и думите ми са грубовати — не съм в състояние да използвам изящен език дори когато обсъждам подробности от половия живот на приятелките ми… Обаче като се замисля, май не е толкова странно.
— Не бях с Гилбърт. Той си легна малко след теб.
— Тогава с кого си палувала? — засмива се Либи. Ако познаваше по-добре Сам, щеше да знае със сигурност, че тя никога повече няма „да палува“. Сега Сам е сгодена, най-сетне е осъществила дългогодишната си мечта, ето защо дори не би погледнала друг мъж.
— С Джеймс отидохме да се поразходим.
— Само двамата ли? — Аз съм от хората, които обичат да боравят с точни данни.
— Да. — Тя говори на нещо, което вероятно е на дъното на чашата й, изведнъж проявява необичаен интерес към структурата на дървената скамейка.
— С Джеймс, който е брат на Гилбърт ли? — питам.
— В нашата компания няма двама души със същото име. — Сам ме поглежда накриво.
— Разхождали сте се? През нощта? Сами? — настоявам.
— Да. Да. И да. — Раздразнението й вече е очебийно.
— Защо?
— Не знам — признава. Внезапно гневът й изчезва като облаче дим. Опитва се да го замени с пресилен непукизъм. — Той е страхотен. Много си пасваме. Ще ми бъде девер, затова искам да го опозная. Прекарахме една седмица заедно, той е страхотен. — Тя затваря все по-стесняващия се кръг на аргументите си.