Выбрать главу

По-късно дълго лежах будна и си казвах, че никой не загазва първия път, когато рискува.

Никой.

3.

Чела съм в романите как жената съобщава на партньора си, че е бременна. Гледала съм и много филми, в които се среща същата ситуация. Зная какво е редно. Шампанското трябва да се изстудява в кофичката с лед (което ми се струва ужасно несправедливо, тъй като съм принудена да кажа „сбогом“ на алкохола). Трябва да нося дреха, която е и женствена, и придава загадъчност. Само че това е невъзможно, защото сякаш съм наддала поне три килограма, докато шофирах от кабинета на гинеколога до парка, и още толкова по време на пътуването до вкъщи. Подозирам, че ще се чувствам ужасно която и от любимите си дрехи да облека. Освен това не притежавам нито една рокля на цветенца… Той пък трябва да се прибере у дома капнал от умора, но все така неотразимо красив.

Бъдещата майка казва: „Скъпи, ще ставаш баща“, след което припада.

Само че в настоящия случай се налага да бъда по-конкретна и да кажа: „Скъпи, отново ще ставаш баща.“ Тогава той ще забрави умората си, ще ме грабне в прегръдките си и ще затанцува с мен. Изключително важно е през цялото време да ме гледа с обожание и да ми повтаря каква умница съм.

Полагам върховно усилие да си представя сцената, но колкото и да се напъвам, не виждам двама ни с Хю, потънали в семейно блаженство. Едва ли е уместно да телефонирам на Бека, ча да се посъветвам с нея. Освен това знам как реагира Хю, когато му бе съобщила, че ще става майка.

Беше съкрушен.

Побягна.

Право в прегръдките ми.

Господи!

Честно казано, бременността не се отрази благоприятно на Бека. Тъкмо обратното. Реалистка съм и не се заблужданам, че може би Хю нямаше да напусне съпругата си, ако не беше забременяла и не беше станала ужасна досадница. И не беше напълняла. Да, болно ми е да го призная. Неприятно е да знаеш, че си спечелила мъжа на мечтите си, защото жена му отказва да прави секс и говори само за бебешко „ако“ и Мечо Пух. Едно е да се самозаблуждаваш, съвсем друго — да проумееш грешките на съпругата. Именно така ще избегнеш опасността да ги допуснеш.

Или няма да я избегнеш, ако объркаш изчисленията на „безопасните“ дни.

Шляя се из апартамента, опитвайки да потисна предателската мисъл. „Мисли позитивно, само за хубави неща.“ Давам си наставления също както навремето ме поучаваше Джесика, когато нощем се събудех от кошмар и не смеех отново да заспя, да не би страшният сън да се промъкне обратно в съзнанието ми. Добре. Хубаво. Ще мисля само за приятни неща.

Например как Хю цъфна у дома преди осем месеца. Неволно се усмихвам, като си спомням невероятната смесица от облекчение, възбуда и неподправена радост, която изпитах. Предпочел е мен! След единайсет години, през които се пържех на бавен огън, и почти две години на унизителна тайна връзка, с Хю най-сетне открито признахме пред целия свят, че се обичаме.

Най-прекрасното обаче бе, че той не се промъкна тайно при мен с очукан куфар и разбито сърце, а пристигна тържествено, с кутия пици. На вратата се позвъни — помислих, че е куриер от службата, защото Хю си имаше ключ, Сам не ни посещаваше без предупреждение, не ни идваха гости. Отворих и първото, което видях, беше грамадният букет от лилиуми, оставен на изтривалката. Дотогава не бях виждала толкова красив букет, не съм виждала и досега. Сред цветята надничаха панделки, завързани на фльонга, и палави клончета. Беше букет, предназначен за ознаменуване на специален случай. В средата стърчеше жълта четка за зъби. Четка за зъби! Дали означаваше, че… Възможно ли е? Не смеех да се надявам. Със затаен дъх се огледах, но не видях нито разносвач от магазина за цветя, нито Хю. Взех грамадния букет й го занесох в кухнята (внимавах да не изцапам стените с прашеца от тичинките). На картичката пишеше: „Избрах теб.“

Да! Да! Да! Размахах ръце, закрещях, заподскачах от радост, докато стъпалата ме заболяха. Избрал е мен! Мен! Избрал е мен! Невъздържаното ми ликуване бе прекъснато (но само за миг), когато Хю почука на прозореца на кухнята. Заливаше се от смях, очевидно беше наблюдавал реакцията ми. Въпреки че сърцето ми биеше до пръсване, хукнах към задната врата, отворих я и се хвърлих в прегръдките му. Целувахме се, целувахме се, целувахме се, докато той смъкна кожата от брадичката ми и бикините ми.