Выбрать главу

— Страхотна готвачка си, Пени. От памтивека не съм се хранила толкова обилно.

— Не проумявам защо гладуваш.

— За да не напълнея.

— Противоестествено е. Ако можехме без храна, нямаше да имаме хранопровод. Знаеш ли, че след четиринайсетата седмица бебето вече поглъща течности?

— Така ли? Може би съм го прочела някъде. — Обаче не съм му обърнала внимание. Когато чета книгите за бременни, наблягам най-вече на информацията за наддаване на теглото — моето и на бебето. Или за неправилното развитие на зародиша, инфекциите, ограниченията, които бременността налага в личния ми живот. Накратко, окото ми е все в лошото. А Пени говори за чудеса, върху които не съм се замисляла.

— Ако щеш, вярвай — продължава тя, — след деветнайсетата седмица постоянните зъби на детето се оформят под млечните.

— Невероятно! Представяш ли си колко са миниатюрни?

— На този стадий от развитието си бебето вече различава сладкото от соленото — вдъхновено рецитира Пени — очевидно това е една от любимите й теми.

— Тогава не хапвай от пудинга. — Хю отмества чинията, която Пени поставя пред мен. Проследявам я с копнеещ поглед. — Не бива да предаваш на детето вредни навици. Не е зле да проявиш малко въздържание. — Засмива се, ала другите около масата остават сериозни. Не продумват, когато придърпвам чинията и започвам да се тъпча с пудинг.

* * *

След обяда всички сядат пред телевизора с изключение на Хю, който се уединява в спалнята да прочете важната документация. Идва ми наум, че това можехме да го правим и в Лондон, без да бием толкова път до Уелс. Заобиколени сме от прекрасна природа, можехме да се изкачим по някой от многобройните хълмове или поне да им се порадваме отдалеч. Отново се изкушавам сама да отида на разходка.

Обаче се въздържам.

Вместо да се разбунтувам, предлагам на Хю да му помогна с работата; той обаче отказва под предлог, че информацията е поверителна. Намеква, че „Кю енд Ей“ може би също проявява интерес към сделката, ето защо е невъзможно и неетично двамата да обсъждаме подробностите. Предполагам, че говори за договора за реклама на „Клуб 18-30“, за който се състезават не само компаниите, в които с Хю работим, ами повечето рекламни агенции в Лондон. Известно ми е още, че „Томас Кук“, чийто продукт е популярният пакет ваканционни услуги „Клуб 18-30“, наскоро са назначили нов директор на отдела за маркетинг. Подозирам, че този господин обявява конкурс за реклама само за да изпробва силите си; не възнамерява да възложи поръчката никому, само да изврънка няколко безплатни обяда. Ако се съди по броя на агенциите, които е поканил за участие в конкурса, сигурно е голям гладник. Предполагам, Хю се цупи заради инцидента с пудинга — едва ли се натяга да спечели състезанието, защото сделката е прекалено незначителна. А може би смята, че след време ще грабне наградата за проявено творчество. Ако го интересуваше мнението ми, щях да му кажа, че почти всеки може да сътвори сполучлива реклама за толкова популярна услуга. Което ме подсеща, че рекламния слоуган, предлаган от „Кю енд Ей“, е бездарен, лишен от въображение, прозаичен. Мисля, че загубата ни е предизвестена, обаче не си го слагам на сърцето…

Мамка му, щом Хю не желае помощта ми, май трябва да удържа обещанието си да измия съдовете.

Тенджерите и тавите са толкова много и толкова големи, че според моите изчисления работата ще ми отнеме приблизително една седмица, Според мен всяка симпатична селска къща трябва да бъде обзаведена не само със сандъчета с цветя на прозорците, но и със съдомиялна машина. След известно време Либи идва при мен в кухнята и започва да бърше с ленена кърпа чиниите, които съм измила. Прави ми впечатление, че работи много бързо и сръчно, въпреки че ме обсипва с въпроси, един от които е:

— Редовно ли посещаваш задължителните прегледи? — Тя с такъв интерес се втренчва в мъничките розички, украсяващи чиниите, сякаш в тях се съдържат отговорите на извечни въпроси като „Защо се раждаме?“, „Коя е истинската религия?“ и „Кой ще спечели тазгодишното дерби в Епсъм?“

— Да — отговарям.

— Браво. Така трябва — одобрително кимва Либи. Озъртам се да видя детето със забавено умствено развитие, към което е отправена похвалата й. — Някои жени в твоето положение правят напук. Не ходят на лекар, продължават да пият алкохол и да пушат, фанатично тренират във фитнес-залата и се стараят да живеят както преди да забременеят.