1. Защо правя предложение:
а/ защото съм неотразим и дамата не може да ми откаже;
б/ поради демографските данни, определящи средната възраст на хората, които сключват брак;
в/ поради финансови съображения.
2. Защо Джени трябва да приеме…
Довършвам отчета за дейността ни, за щастие госпожица Картър не обръща внимание, че сме превишили бюджета със седемнайсет процента.
Раздвоена съм.
Искаше ми се да обясня на клиентката за какво са били допълнителните разходи. Истината е, че двойно по-големият хонорар на актрисата, участваща в рекламния клип, „разори банката“. Разбира се, клиентката своевременно беше уведомена и даде съгласието си, при условие че „направим всичко възможно да намалим разходите по друго перо“. Наистина се опитахме, но не си дадохме много зор. При подготовката на годишния отчет предложих да напомним на госпожица Картър, че се е примирила със загубата. Карл се противопостави, дори ме упрекна, задето съм толкова „наивно прозрачна“. Дру не си цапа ръцете с мръсни пари и предпочита да се уедини в абаносовата си кула, Брет пък не ме подкрепи, тъй като именно той настояваше въпросната актриса да участва в рекламния клип. Чувствах се прекалено скапана, нямах сили да защитя принципната си позиция. Откровено казано, бях изненадана колко малко ме е грижа — в края на краищата ставаше въпрос само за някаква си безалкохолна напитка. Ето защо решихме да приложим номера с пропускането на третата точка от отчета. Признавам, че — Карл имаше право — преразходът ни се размина безнаказано.
Рецитирам като робот факти и данни, едва успявам да се съсредоточа, но няма страшно; госпожица Картър въобще не ме слуша, прекалено заета е да си разменя погледи с изпечения флиртаджия Карл. Той наистина е привлекателен, въпреки че според мен красотата му е прекалено очебийна. Ама и аз съм една — че каква друга може да бъде красотата? Докато го наблюдавам изпод око, той пуска неотразима усмивка, която причинява топене на снега в Уест Енд. Госпожица Картър вижда и чува само него.
Залитайки, излизам от залата; възнамерявам да се чупя преди края на работното време, да се отбия в дрогерията и да си взема витамини, обаче планът ми се проваля, защото Дийн ме залавя тъкмо когато се изнизвам. Нарежда да отида в кабинета му. Говори спокойно, но се чувствам така, сякаш директорът на училището ме е спипал да пуша зад навеса за велосипедите и ме вика в кабинета си, за да ми чете люто конско. Да му се не види, какво си е наумил? Мъча се да си спомня какво не съм свършила както трябва или изобщо не съм свършила, отказвам се от изреждането, защото не ми стигат двайсетте пръста на ръцете и краката. Ето защо съм приятно изненадана, когато Дийн ме посреща с усмивка.
— Страхотни новини, Джордж. Браво на теб. Поздравления.
Взимам писмото, което той въодушевено размахва, и го прочитам. Уведомяват ни, че компания за производство на много известна марка коли е решила да ни допусне до конкурса за реклама на техния продукт. (Не ви казвам коя марка, защото, ако я узнаете, ще се наложи да ви убия.)
— От този момент посвещаваш цялото си внимание на проект „Скорост“ — продължава той.
— Проект „Скорост“ ли? — Неволно се засмивам на баналното кодово название, издаващо пълна липса на въображение.
— „Скорост“ е кодово име. Хитро, нали?
— И то много. — Преструвам се на въодушевена, за да не забележи циничното ми подсмиване.
Поради причина, която така и не разбрах, спечелването на нов клиент винаги е обвито с тайна, която се пази още по-ревниво, ако става въпрос за много пари. Какъвто е настоящият случай. Поръчката е от мултинационална компания, готова да вложи в реклама 80 милиона паунда, десет процента от които ще бъдат за нашата агенция. Задачата ми за тази година е да повиша приходите ни с 3 милиона паунда. Брей! Въпреки че съзнанието ми е позамъглено от бременността, веднага проумявам колко важна е сделката.