— Тези лекарствени препарати се отпускат и без рецепта. — Жената с бяла престилка едва прикрива прозявката си. — Всички са еднакви.
Свивам рамене:
— Дайте ми нещо по ваша преценка.
— Посочете какво желаете — упорства тя. Хората на опашката започват да мърморят и ме гледат злобно, защото не съм наясно със системата.
— Искам каквото е предписал лекарят.
— От онези, които се отпускат с рецепта или без рецепта?
Каква е разликата? И дали ме е грижа?
— Зависи дали плащате за рецептата. Плащате ли? — изпитателно ме поглежда тя.
— Разбира се. — Потресена съм, че изобщо ми задава този въпрос. Хората на опашката са потресени, че плащам, и мърморят неодобрително.
Аптекарката се взира в бялата хартийка с надраскани латински думи, намръщено поглежда щръкналия ми корем, ехидно подхвърля:
— Не е вярно. За бременни изпълнението на рецептите е безплатно.
Защо тонът й е такъв, сякаш ме е хванала да отклонявам държавни средства, за да подпомагам терористична организация? Единствената ми грешка е, че пожелах да платя за нещо, което тя държи да ми даде безплатно.
— Седнете! — нарежда ми, все едно е строга директорка на девически пансион. Подчинявам се, като се питам откога животът ми толкова се е усложнил. Зная отговора. Всичко започна с положителния тест за бременност. Той беше камъчето, което обърна колата. Приливът на самоувереност, който изпитах, научавайки, че ни е възложена толкова важна поръчка, се превръща в отлив. Какво ще стане, ако се проваля? Ясно е, че не съм в състояние да се справя с елементарна процедура като например купуването на витамини. Човърка ме и мисълта дали Дийн наистина е смятал да ме уволни. Мамка му, толкова бях заета да се тръшкам, задето от бременността съм погрозняла и всички ме избягват, че не обръщах внимание на важните неща. Но не съм изпуснала последния влак. Просто трябва да се съсредоточа, работата ми да бъде по-ефективна. И още нещо — да се постарая да не мрънкам пред Хю, да бъда приятна компания. И ще направя всичко възможно да изглеждам като Джорджина отпреди два месеца.
Постепенно слепоочията ми затуптяват от болка; вбесена съм от парадокса, че седя в аптека, обаче няма изгледи да получа медицинска помощ. Оглеждам се, дано нещо прогони печалните ми размишления. Изборът е ограничен — дипляна и плакат наблягат на лечението на акне, на друга е показано как се прави превръзка на коляното. Само като гледам дипляната за акнето, получавам сърбеж, затова избирам онази с превръзката.
Въпреки че не я поощрявам, жената, която седи до мен и се отличава с двойна брадичка и издут корем, решава да ме заговори:
— Кога ви е терминът?
— През август — отговарям, отново се пренасям във вълнуващия свят на превръзките за коляно. Не съм в настроение за празни приказки.
— Не може да бъде! Рекох си, че сте поне в седмия месец — отбелязва натрапницата.
Остават ми точно четири месеца и половина; въпреки че тази сутрин без всякакво притеснение отбелязах датата на календара, изведнъж отново се чувствам като затлъстяла неудачница. Ех, ако поне имах воля да престана да се тъпча… Взимам опаковка с дражета за освежаване на дъха (единствената „храна“, предлагана в аптеката), дъвча ги едно след друго.
— Ще раждам през юни — споделя жената, макар да не съм я питала. — Сигурно ще имате момиче, щом коремът ви е толкова голям. Май сте сложили някой и друг килограм повече, а? — Тя се засмива.
Нямам представа дали ще имам момче, или момиче. Честно казано, полът не ме интересува, стига бебето да е здраво и да има очите на Хю. Внушавам си, че не бива да се дразня, задето непознатата е забелязала колко съм напълняла. Може да ми е от полза, ако се озова примерно в Африка, където храната не достига.
— Не, ще бъде момче — намесва се друга жена. Вероятно се смята в правото си да коментира, тъй като момченца-близнаци са вкопчили в крака й лепкавите си пръстчета. — Станете! — нарежда. Подчинявам се като робот. — Погледнете колко се е разширил ханшът й. Нали си спомняте поговорката „Ленивото момче увеличава задника“?
Никога не съм чувала такава поговорка.
— Грешите — авторитетно казва първата, която ме заговори. — Когато носиш момче, коремът е малък и заострен. При най-добро желание нейният корем не може да бъде наречен „малък“.