Отново сядам, отправям гореща молитва към Всевишния двете да продължат спора без моето участие. Затварям очи, парещи сълзи бодват клепачите ми.
По-страшно е, отколкото да затъваш сред подвижни пясъци. Все едно съм попаднала в ада.
Първата дама се отегчава от играта „познай пола на чуждото бебе“ (която така или иначе ще завърши без победител, тъй като резултатът ще се види едва след около пет месеца) и се обръща към мен:
— Използвате ли микровълнова фурна?
Питам се дали във въпроса не се съдържа някаква уловка, ала преди да обмисля отговора си, изтърсвам: „Да.“
— Нима не знаете, че радиацията се отразява пагубно на плода? — изкрещява тя; странно, но другите клиенти се взират в мен, сякаш аз съм обезумяла. Преглъщам сълзите си, тъпа болка пулсира в слепоочието ми. — Забелязвам, че сте изсветлили косата си — обвиняващо добавя инквизиторката ми.
Машинално докосвам главата си. Дори когато съм в най-добра форма и настроение, не признавам, че боядисвам косата си.
— Вярно е — промърморвам. — Чувствах се ужасно старомодна, затова реших да направя някаква промяна.
Всъщност изглеждам толкова кошмарно, че съществува голяма вероятност за детето ми плацентата да е по-привлекателна от естетична гледна точка, отколкото майка му. Изсветляването на косата беше отчаян опит да спра плъзгането по наклонената плоскост.
— Как така? Не помислихте ли за химикалите?
— Какви химикали?
— Нима искате да отровите бебето? Не сте ли чували за децата, родени с ужасни деформации именно поради тази причина? Все едно си инжектирате хероин.
„Благодаря за успокоението“ — мисля си, невидимият ковач в слепоочието ми все по-силно удря с чука. Бум, бум!
Следва поредният въпрос:
— Плувате ли?
Кимвам с надеждата, че поне този отговор ще ми донесе червена точка и по някакъв начин ще ме отличи от Ханибал Лектър. Във всички книги за бъдещата майка се препоръчва да се правят леки физически упражнения и макар да бях принудена да се откажа от интензивните двучасови тренировки по аеробика (жалко че личният ми треньор не ми прости, задето повърнах върху велоергометъра), усилието, което полагам на всеки две седмици да посещавам басейна, е достойно за възхищение.
Да, ама не.
Всички жени в аптеката ужасено ахват; изведнъж забелязвам, че до една тикат колички и още не са се отървали от излишните килограми, натрупани по време на бременността.
— Откажете се от плуването, помислете си за вредата от хлора. Хрумвало ли ви е да пиете белина?
С удоволствие бих изгълтала цяла бутилка, ако ще слушам още щуротии!
Ковачът в слепоочието ми буквално обезумява, едва се съсредоточавам, за да схвана какво говори жена номер едно, макар да подозирам, че не си струва усилието. Тя обяснява защо се смята за капацитет по тези въпроси и в правото си да раздава съвети:
— Бременна съм с третото си дете. Предишните са дошли на бял свят с Цезарово сечение. Погледнете! — Нямам време да възразя — тя запретва пуловера си, смъква панталона си, гордо демонстрира белезите. Какво да кажа?
Нищо.
Изглежда, бременността е нещо като обред за приемане в клуб, а жените, които вече са в него (настоящи и бъдещи майки), смятат, че сме свързани чрез членството си. Признавам, че лекцията на Пени относно бременността не ме раздразни, дори ми беше интересна, може би защото беше поднесена заедно с вкусен обяд. Обаче желанието ми да споделям гинекологични подробности с непознати е силно колкото охотата ми да се бия на фронта, което май е равнозначно на раждането, ако се вярва на дамите, врели и кипели в това начинание. Не за пръв път напълно непозната жена проявява желание да се похвали с белезите от раните, получени по време на лютата битка. Миналата седмица на опашката пред тоалетната в „Кафе Руж“ една дама настояваше да ми покаже стриите си, друга, с която се редяхме на касата в „Маркс и Спенсър“, бе твърдо решена да сподели отблъскващите подробности относно проблемите си с инконтиненцията. Забележете, действието се развиваше в „Маркс и Спенсър“, не в магазин за конфекция!
Отврат!
От друга страна, нямам приятелка, с която да разговарям на тази тема. Сам се интересува само от булчински рокли и воали; другите ми приятелки и познати, които нямат деца, обикалят баровете и бутиците за елегантни дрехи, вълнуват се от най-новите тенденции в модата. С тях нямам общ език, докато с непознатата с големия корем можем да обсъждаме упражнения за разширяване на таза.
Едно от мърлявите близначета кихва, жената тромаво се навежда, изважда от голямата си чанта хартиена кърпичка, ловко измъква сопола от носа на хлапето. Малкият не оценява жеста й, а надава вой до небесата. Главата ми се разцепва от болка.