Случи се преди осем месеца.
Докато дойде време Хю да се прибере, се натрясквам до козирката. Не съм приятно замаяна или в приповдигнато настроение, а пияна като мотика. Алкохолът е най-добрият ми приятел. Макар да знам, че изобщо не бива да пия, камо ли до безпаметност, не преставам да се наливам. Признавам още нещо — пуша осмата цигара за деня. Но ако още не знаех за бременността, вероятно щях да бъда в някой бар, да паля цигара от цигара, да обръщам чаша след чаша с алкохол, нали така?
Давам си сметка колко неправдоподобни са аргументите ми, вече ме гризе чувство за вина.
— Здравей, красавице. Ще ми разрешиш ли да ти правя компания? — Хю ме целува по устните, кимва към почти празната бутилка мерло. Оставя сакото си на облегалката на стола. Жестът е съвсем обикновен, но е толкова „съпружески“, че сърцето ми отива в гърлото, после се смъква в петите. За разлика от мен Хю изпълнява ролята си тъкмо както е по сценарий — капнал е от умора и е неотразими красив. Искрено съжалявам, че не разполагам с рокля на цветенца. Луда съм по този мъж. Обичам всичко в него — от разрошената коса, през която днес явно много пъти е прокарвал пръсти, до обувките, излъскани до блясък. Хю е маниак на тема обувки. Притежава дървени калъпи за всеки чифт, никога не се обува или събува без обувалка. Макар навикът му да е ужасно старомоден, всеки път когато го наблюдавам, се изпълвам с все по-голямо умиление.
Обичам го толкова силно, че чак ме боли. Обичам го толкова силно, че ми призлява.
Всъщност призляването може да е от бременността.
— Как мина денят ти? — питам.
Хю леко се усмихва, небрежно свива рамене. И двамата познаваме ежедневието на хората с нашата професия — изпълнено с много работа, стресови ситуации и политиканстване. Което ни допада — не бихме го заменили със спокойствието на друга професия. Хю си налива чаша вино, допълва моята. Настанява се до мен на канапето, заемаме обичайните си пози — той се обляга назад, аз се изтягам с крака на скута му. Хю машинално започва да масажира глезените ми.
— Този лак за нокти ми харесва. — Кимва одобрително, после добавя: — Какво се е случило?
Радвам се, задето ме познава толкова добре, че веднага усеща нещо нередно, ала въпросът му прогонва надеждата да спечеля малко време с разговор на злободневни теми.
— Днес бях на лекар.
— Защо не ме предупреди? Нищо ти няма, нали?
Единственото му желание е да чуе простичката фраза:
„Добрес ъм.“ Безкрайно съжалявам, задето не мога да му доставя това удоволствие.
— В цветущо здраве съм — въздишам, не съм в състояние да скрия умората, причинена от алкохола. Няма какво да увъртам, най-добре да хвана бика за рогата. — И съм бременна.
Пръстите, които масажират глезените ми, се вцепеняват.
— Бременна ли?
— Да.
— Ще имаш бебе, така ли?
— Доколкото ми е известно, бременността означава да имаш бебе. — Наблюдавам го изпод око. Но той е прекалено обигран, за да издаде чувствата си.
— В кой месец си?
— Бременна съм от девет седмици. — Ето още нещо, което ме тревожи. Нямам представа как гинекологът определи точната дата. Струва ми се, че няма нищо общо с деня на зачеването. Очевидно научното изчисление се основава на факти, като например датата, на която е започнал последният ми мензис, дали през въпросната нощ е имало пълнолуние, било ли е през месец с буквата „р“ и дали Хю е носил сини чорапи.
— Как е станало?
— Ужасно оригинален въпрос, няма що. Обзалагам се, че скоро ще изплатим националния си дълг, ако в банката постъпва по един паунд всеки път когато мъж пита сексуалната си партньорка как е забременяла.
— Предполагам, че прекалено често сме играли руска рулетка. — Опитвам да се усмихна, ала лицевите ми мускули са така напрегнати, че се страхувам да не се е получила страховита гримаса.
— Нали каза, че периодът е безопасен?
— Сгрешила съм. — Сигурно му се струва странно. И на мен ми изглежда невероятно. Вече съм на трийсет и две, което означава, че съм преминала възрастта, когато най-лесно се зачева. От тринайсет години насам успешно потискам дейността на детеродните си органи. Освен това в списанията пише, че броят на сперматозоидите в семенната течност на мъжете непрекъснато намалява, да не говорим за въздействието на веществата, които поглъщаме заедно с водата, или пестицидите в плодовете и зеленчуците.