Да, напълняла съм, но след като качих толкова килограми, че връщане назад няма, реших да се предам и се чувствам прекрасно. Толкова ми е хубаво! В неделния ден, когато се събуждам едва по обяд, не се упреквам, задето съм се отпуснала. Сънят е полезен за бебето. Приятно разнообразие е да се излежаваш и да безделничиш. Вече не смятам, че в неделя трябва да изчета всички вестници, за да съм добре информирана. Нито — че трябва да купя сирене от магазина за продукти, докарани направо от фермите, или хляб с розмарин от италианското магазинче за деликатеси, защото Хю ненавижда хляба, който се продава в супермаркетите — твърди, че бил приготвен от трици.
Вече не изпитвам вина, че не съм пробягала десет километра, или не съм преплувала трийсет дължини в басейна.
О, какво облекчение е да се примириш с наедрелите си форми! Наслаждавам се на свободата да се тъпча с каквото пожелая, защото храненето е полезно за бебето. С всяка хапка от доскоро „забранените“ храни се чувствам така, сякаш показвам среден пръст на работниците по строежите, които досаждат с подсвиркванията си и те обиждат, ако не ти обърнат внимание. Наслаждавали ли сте се на пържени картофки, подправени със сол и оцет, които консумирате направо от пликчето?
Ненапразно използвам думата „наслаждавали“; едно е да се тъпчеш с чипс, изпитвайки чувства за вина, съвсем друго — с удоволствие да похапваш картофчетата, които хем са хрупкави, хем се топят в устата. Непременно трябва да го направите.
Станала съм толкова огромна, че съм невидима.
Изчезнах от радара на деспота, наречен „мода“, и се чувствам като волна птица. Вече е без значение дали дрехите ми са в онзи оттенък на черното, който е последен писък на Модата, дали са с модната дължина. Като малка си мислех, че сигурно е много хубаво да си невидим — оказа се, че съм имала право. Когато си невидим, можеш да закъсняваш за работа и да си тръгваш по-рано, по желание да избягваш физическите натоварвания (включително секса), да се шляеш из супермаркетите.
Хемороидите продължават да ме мъчат, по корема имам грозни петна, но няма кой да ми се присмива, защото съм невидима.
Вместо да гледам на бременността като на погазване на всичко, което цели четиринайсет години се мъчих да постигна, вече си мисля, че съм пропиляла толкова много време в преследване на погрешна цел. Започвам да приемам, дори от време на време да се радвам на бременността, тъй като няма друг начин да имаш бебе, нали? А пък аз много искам това дете. БУМ!
Напълно съм превъртяла. Вманиачила съм се.
Показвам наляво и надясно снимката от скенера, превъзнасям се, когато малкото човече ме ритне, досаждам на хората с плановете си да го кърмя… накратко, обсебена съм, Отново изчитам книгите за бъдещите майки. Как съм могла да мисля за бебето като за извънземно? Наистина главата му още е възголяма, но определено прилича на дете. Притискам книгата до корема си, опитвам се да си представя мъничкото същество, сгушено в мен. Пръстчетата на ръцете и краката му са миниатюрни, има очички, уста, уши и нос. Върхът е. Как съм пропуснала да прочета, че от петнайсетата седмица започва да смуче палеца си? Възхитително, нали? Не ме стряска дори фактът, че теглото му е около 200 грама, „но ще се увеличи повече от петнайсет пъти, докато настъпи моментът на раждането“. Питах се защо да живееш, ако не можеш да обикаляш баровете и бутиците; отговорът е елементарен — чудото, което нося в себе си, е самият живот. То замести работата ми, посещенията във фитнесзадата, приятелките ми. Абсолютно всичко. Вярно е, че най-симпатичното нещо на света са сладките мънички чорапки, които се предлагат в специализираните магазини. Не съм виждала нищо по-прекрасно от бебешките ръчички (всички бебета са хубави, но моето несъмнено ще бъде най-хубавото).
Лошото е, че Хю май не споделя въодушевлението ми относно бебето и фигурата ми, променена до неузнаваемост. Помъчих се да го запаля, както Либи запали мен. Помолих го да изкаже страховете и съмненията си, свързани с предстоящото раждане, обаче той подигравателно се изкиска и попита дали напоследък съм посещавала от онези сеанси „за споделяне на чувствата“, които са толкова модерни в Америка.
Повторих думите на Либи за неописуемата, неповторима радост, напомняща многоцветна дъга. Вероятно не съм добра ораторка като нея, защото Хю се втренчи в мен, сякаш се страхуваше, че съм откачила.
— Не проумяваш ли смисъла? — настоях.
— Кифличке, казах, че много се радвам за бебето — усмихна се той. — Къде са ми чорапите за голф?
— В най-долното чекмедже отляво.
Не съм забравила, че изрази радостта си и дори ми изпрати цветя в службата, иска ми се да му вярвам, ала ми прави впечатление как оттогава избягва да говори за бременността ми, освен когато ме попита къде ще държи колекцията си от дългосвирещи плочи, ако преустроим в детска стая свободното помещение до спалнята ни. Подсетих го, че вече нямаме грамофон, посъветвах го да продаде плочите и добавих, че парите ще ни бъдат добре дошли.