Разочарована съм, задето той не удържа на обещанието си, докато сме в Уелс, да поговори с Кейт и Том, да им съобщи, че ще си имат братче или сестриче. Представях си как седим пред камината, в която гори буен огън. Хю прегръща децата си, които току-що са изкъпани и са кротки като антелчета (знам, че последното е невъзможно, но ми се иска да пофантазирам). С него се бяхме разбрали как много тактично ще обясни, че Кейт и Том не трябва да се страхуват от братчето или сестричето, защото всяко бебе идва на бял свят с торбичка, пълна с любов. Което означава, че татко им няма да ги обича по-малко (разбира се, ще премълчим, че татко ще разполага с по-малко време за тях). Само че в действителност събитията се развиха съвсем различно. Кейт ме завари да повръщам в тоалетната.
— Лошо ли ти е? — попита; ако въпросът беше зададен от възрастен, бих се заклела, че долавям злорадство.
— Ами, бременна е — отегчено въздъхна Мили. Кейт явно се озадачи, затова новата й приятелка я дръпна настрана да й изнесе лекция върху основните принципи на биологията, използвайки за онагледяване Кен и Барби. Стана ми крайно неприятно, но се помъчих да се успокоя, че демонстрацията с две безполови кукли едва ли ще причини голяма вреда. Освен това не можех да мръдна от тоалетната. Проклинах Хю, задето никога не е до мен, когато ми е необходим.
Снимките от скенера не му правят впечатление, не се прехласва по чудото на природата, което расте в мен. Разбира се, всичко това не е ново за него, вероятно поради тази причина, когато Хенри го попита дали иска момче, или момиче, той отговори:
— Все ми е едно.
Разтреперих се от радост, зачаках да чуя задължителното допълнение: „Само да е здраво.“ Той обаче ме изненада:
— В крайна сметка вече имам по едно от двата вида.
О…
Странно, но за пръв път изпадаме в разногласие. Обикновено сме в съвършен синхрон. Обсебена съм от мисли и планове за бебето. Не казвам, че Хю не го желае — само дето се държи безучастно.
Неприятно ми е, че именно по този въпрос сме на различни мнения; предпочитах първото недоразумение помежду ни да бъде заради цвета, в който е боядисана тоалетната.
Трябва да престана да се занимавам с глупости и да мисля за работата си. Дийн разчита на мен.
Иззвъняването на телефона ми дава повод да не мисля тъкмо сега за новата сделка.
— Здравей, миличка.
— Здрасти, Джесика.
— Какво пише в книгата за този период от бременността ти?
За щастие поне тя проявява ентусиазъм по повод предстоящото раждане на детето ми, което донякъде компенсира липсата на интерес от страна на Хю. Въпреки това много внимавам да не й напомням, че в скоро време ще стане баба. Телефонира ми веднъж седмично, а пък аз й прочитам съответната глава от книгата за бременни.
Кожата на вашето бебе се състои от два пласта; повърхностен, наречен „епидермис“, и вътрешен — „дермис“. Епидермисът също се състои от четири пласта, единият от които е набразден. От него се определят специфичните линии на пръстите, дланите и стъпалата, които са генетично заложени…
С Джесика изумено замълчаваме.
— Как е възможно едно миниатюрно създание да бъде толкова съвършено? — прошепва тя. — Представи си, от момента на зачеването са предопределени не само полът му, ами цветът на очите му, оформени са дори линиите, определящи дактилоскопските отпечатъци! — За разлика от друг път не я прекъсвам с поетични излияния; мълчанието ми я стряска. — Джорджина, чуваш ли ме? Добре ли си?
— Да. Нищо ми няма.
— Хю хареса ли цвета, в който боядиса детската стая?
— Каза, че му допада.
Вярвам му, наистина му вярвам. Защото всичко помежду ни трябва да бъде наред. Наистина напоследък той често ми подхвърля, че съм станала неуравновесена и без всякакъв повод избухвам в сълзи, преди пък ме е смятал за сговорчива, услужлива, отстъпчива — качества, върху които не ми се ще да се гради връзката ни. Напоследък започвам да си мисля, че не е мил и внимателен, колкото си въобразявах. Не проявява интерес към мен или бебето, непримирим е към грешките. И все пак всичко помежду ни е наред. Оттук насетне ни очакват само безоблачни дни. Детето, което нося, е и на Хю. Ходилата на моето бебе са генетично копие на ходилата на този мъж. Невъзможно е той да ме разочарова. Няма начин.