Выбрать главу

— Радвам се.

— Разсеяна съм, забравям всичко, което съм чула само преди минута, но иначе съм добре.

— Това е най-приятният етап от бременността, преди да…

— Наедрея прекалено много.

— Исках да кажа, преди коремът да започне да ти пречи.

Засмиваме се на неловкия й опит да замаже положението. Изведнъж се сепвам. Какво ме е прихванало, та разговарям любезно с Бека? Млъквам и чакам да каже защо се обажда. Дали пък хлапетата не са поискали нови велосипеди?

— Обаждам се да ти благодаря за шоколадовите яйца.

— О! Ъъъ… не благодари на мен. Хю ги избра. — Лъжата ми е продиктувана от сложни мотиви. Иска ми се Бека да вярва, че той проявява по-голямо съпричастие към децата си, отколкото е в действителност, и че аз много-много не се интересувам от тях. Не знам защо преиначавам нещата… може би защото така би трябвало да бъде.

— Изобщо не го вярвам — заявява тя; прекалено съм уморена отново да излъжа. Пък и няма смисъл — тя е била омъжена за него. — Освен това исках да проверя дали вече си се записала вНОК.

— Още не съм — признавам.

— Непременно се запиши. Местата са ограничени, а е много необходимо.

Какво е НОК? Профсъюз ли? Не се осмелявам да призная на Бека, че нямам представа за какво говори. Интуицията ми подсказва, че ако го сторя, ще покажа колко неподготвена съм да бъда майка.

— Обади им се още утре, наложително е! — Въздишам от облекчение — отново разговарям с Бека-командирката, с която съм свикнала. След миг обаче тя отново ме изумява: — Като малка непрестанно си мечтаех за шоколадово яйце от „Торнтънс“.

Тръпки ме побиват, когато покаже, че не е загубила напълно човечността си.

Май

33.

Мамка му, защо не провеждаме съвещанията в кабинети с маси и столове вместо в конферентни зали, които повече напомнят частни клубове, вероятно заради гъстия цигарен дим и масивните кожени кресла. Седя на едно от въпросните кресла, по-точно съм потънала в него. Да му се не види, как ще стана? И защо ли ми трябваше тъкмо днес да сложа пола? За какво говорят?

— Това ще бъде твоята задача, Джорджина. Съгласна ли си? — пита Дийн. — Надявам се, даваш си сметка колко голяма е отговорността.

Кимвам. Не знам за какво съм дала съгласието си. Дано Джулия води записки.

— Да се срещнем отново, да речем… във вторник, за да обсъдим последните подробности по нашето предложение. В колко часа ще ви бъде удобно?

Присъстващите изваждат джобните си компютри; с усилие се измъквам от капана, на креслото, но докато се наведа да взема чантата си, те се уговарят за четири следобед. С въздишка отново се тръшвам на креслото. Несъмнено целта е съвещанието да продължи до вечерта. Така с един куршум ще бъдат убити два заека, образно казано. Първо, като остават до късно, членовете на екипа ще убедят себе си и всички останали, че полагат къртовски труд; второ, това им помага да забравят факта, че нямат личен живот.

— Съжалявам, но във вторник ми е невъзможно — заявявам.

— Превърни невъзможността във възможност, Джорджина. Интересуват ме не проблемите, а разрешаването им. Ясен ли съм? — Дийн пуска усмивка, предназначението на която е да смрази кръвта ми.

— Във вторник съм заета — настоявам. Разговорите секват, присъстващите се втренчват в мен с ужас, който би трябвало да съхранят, докато обявя, че водите ми изтичат. В подобни случаи от нас се очаква да отменим всякакви предишни ангажименти. — В осем вечерта трябва да бъда на курс за бременни. Гарантираш ли, че съвещанието ще приключи в седем и половина?

— Не, Джорджина. Отложи го за друг път. Много добре знаеш, че трябва да спазим крайния срок.

Знам го, ала знам още, че разполагаме с достатъчно време. До края на юни стратегическият ни план ще бъде изготвен. През юли ще представим нашата идея за рекламата на продукта (творческата концепция, скъъъпа!).

Дийн се изправя, за да покаже, че въпросът не подлежи на обсъждане. Явно е вбесен от поведението ми, обаче за разлика от друг път изобщо не ми пука.

— Работата е там, Дийн, че и с бебето имам краен срок. Бременна съм в шестия месец. Откакто ме назначи в тази агенция, фанатично се трудя по десет часа дневно, през по-почивните дни си взимам работа за вкъщи, и то без допълнително заплащане. Необходимо ми е време да се подготвя за бебето, за да съм сигурна, че ще се роди здраво и нормално. Да започнем съвещанието в два, за да свършим до седем.

— Във вторник имам работен обяд с един клиент — намесва се Карл. — Няма да свършим до два часа.

Втренчвам се в него. Сигурно погледът ми е като на Горгона, защото той промърморва, че ще насрочи срещата си за друг ден.