— Добре, значи се разбрахме. — Надигам се от креслото, като криво-ляво съумявам да запазя достойнството си. Пропиляхме цели пет часа в обсъждане на екипа, който ще работи по създаването на рекламата за въпросния продукт, ако получим поръчката. Тази информация ще се събере само на една от минимум тристата страници на проекта. Ще извадим късмет, ако клиентът още е буден, когато представяме този списък. Ако се раздаваха награди за безсмислени съвещания, представляващи чиста загуба на време, нашата агенция щеше да получи златния медал. Отделихме толкова време на обсъждане на бъдещия екип, защото Карл отговаря за това и се мъчи да го изкара по-трудно, отколкото е в действителност.
Смятам, че е крайно време да обобщим изказванията и да приключим, затова отбелязвам:
— Според мен стратегията за проект „Скорост“ е повече от ясна. Ще атакуваме „на два фронта“, така да се каже. Ще се съсредоточим върху подробностите, свързани с продажбите…
— Допада ми, че винаги обръщаш внимание на подробностите — прекъсва ме Карл; подигравателният му тон ме изправя на нокти. Задник такъв!
В нашия бизнес е особено важно да отделяш внимание на подробностите, но често се смята за липса на далновидност. Ще ми се да бях заложила крупна сума на факта, че Карл ще добави: „Страхувам се обаче, че заради едно дърво не виждаш гората. Къде е полетът на фантазията, къде е визията?“
— Страхувам се, че заради дървото не виждаш гората, Джордж. — Той се усмихва, но не ме поглежда.
— Ще атакуваме на два фронта — повтарям, без да обръщам внимание на заяждането му. — Ще нахвърлям идеите си и ще ти ги представя преди съвещанието във вторник, Дийн, за да ги обмислиш. Така ще спестим и време.
Въпреки че работата ми се състои в „повишаване бойния дух на армията“ и в осигуряване на финансирането и екипа, който ще работи по даден проект, често помагам при изработването на стратегията. Карл явно е раздвоен — яд го е, че навлизам в неговата територия, същевременно се радва, че ще има по-малко работа. Не спря да говори по време на съвещанието, обаче знам, че много-много не е мислил по проект „Скорост“; преди да започнем, го хванах да рисува цици в бележника си; разбира се, той побърза да излъже, че това била кривата на разпространението.
— Какво мислиш, Карл? — обръща се към него Дийн.
— Ъъъ… може би Джорджина има право.
И великите, и скапаните идеи се посрещат с еднакъв ентусиазъм. Никой не си дава сметка за разликата.
— Идеята е плод на сътрудничеството между двама ни с Карл — бързам да излъжа. Доскоро с него наистина бяхме страхотен екип — принуждавахме подчинените си стриктно да спазват графика, определен месеци по-рано, поддържахме непрекъсната връзка с медийната агенция, разговаряхме с клиентите от други държави, за да научим възможно повече за културните различия, накратко, полагахме върховни усилия да получим поръчката. Или поне да не ни хванат натясно. Напоследък обаче почти не разговаряме, само че няма да го признаем пред Дийн. Шефът иска хората му да си сътрудничат, тоест Карл ще ми бъде задължен, ако се престоря, че нещата вървят постарому. Благодарността му ще ми е от полза. Предпочитам да бъдем в добри отношения — виждала съм какво причинява на хора, които са го настъпили по мазола.
— Така ви искам — засиява Дийн. — В екипа думичката „аз“ не съществува.
— Но единият от сътрудниците винаги е по-способен — подхвърля Карл.
— Браво, хубава шега — киска се шефът.
Питам се дали наистина е толкова глупав, за да смята, че Карл се шегува.
34.
Оказва се, че НОК не е профсъюз (Либи щеше да се пръсне от смях, когато й зададох този въпрос), а Национален образователен клуб за бъдещи родители и родители, които наскоро са се сдобили с дете. Организацията провежда курсове за бременни, които според Бека непременно трябва да посещавам. По този начин ще се запозная с много бъдещи майки. Само преди няколко седмици щях да възразя, че не желая да се запознавам с други жени с нарушена хормонална функция, наподобяващи китове, изхвърлени на брега, сега обаче го очаквам с нетърпение. Дори изпитвам необходимост да науча колкото е възможно повече за самото раждане и последствията.
Хю отказа да посещава и курса за бъдещи родители, и този за „самоувереност във водата“ (възнамерявам да родя във водна среда — фактът, че Фрея много рекламира този метод, не означава да се откажа от него). Либи ми телефонира с предложение да ме придружи, обаче се страхувам да не ме помислят за лесбийка.
— Няма такава опасност — успокоява ме тя.