Наблюдавам как Хю възприема информацията, обмисля я, накрая реагира:
— Важно събитие, а?
— Да.
— Не съм очаквал…
— Сигурно.
— Искаш ли да го задържиш?
— Да.
Предпазливостта, излъчваща се от двама ни, сякаш обагря в жълто въчдуха. Знам какво мисли Хю. Пита се дали ни бива. За родители, де. В сравнение с мен определено има предимство, защото вече има две деца, въпреки че Бека не му позволява активно да участва в живота им. Бас държа, че го прави нарочно, за да се оплаква как бившият й не се интересува от рожбите си. Чувства се несигурен и дори изплашен — ами ако детето е глупаво или грозно, или пък красиво и умно, но изпадне в депресия и стане наркоман? Пък и в повечето случаи след първото дете идва второ, нали така? Бременността и раждането на малкия човек определено ще ограничи свободата ни (край на вечерите в ресторант, ходенето на курорт, каненето на гости, фитнеса и прочие, и прочие). Край на секса. И на мечтите ни за шеметна кариера. По-точно на моите. Раждането на детето едва ли ще подейства отрицателно на кариерата на Хю, дори може да му помогне да напредне в работата. Плодовитите мъжкари са на почит сред колегите си — представям си как пушат пури и подмятат, че той е истински рекордьор в правенето на деца. Семейният мъж (независимо колко семейства има) се смята за улегнал и стабилен. За сметка на което на жените със същата способност се гледа като на неблагонадеждни служители във фирмата. Хю си представя повръщане (повръщащата съм аз), напълняване (моето), провиснала коса (моята), пъпки, петна по лицето, разтегнати влагалищни мускули, неконтролируемо отделяне на газове (до едно характерни за мен неща). Представя си понижено либидо (отнася се и за двама ни). И още — грозни рокли за бременни и невъзможност да се водят сериозни разговори и да се консумира нормална храна. Както и родилни болки (които предстоят на моя милост).
— Чудесно! Каква прекрасна новина!
Облекчението ми не се поддава на описание.
Смятах… едва ли си струва да го споменавам, ала смятах, по-точно страхувах се, че той ще ме зареже.
Само тази мисъл се въртеше в главата ми.
Той ме грабва в прегръдките си, около минута ме притиска до себе си, после взима цигарата ми и я смачква в пепелника:
— Край на цигарите! И на това. — Излива в чашата си остатъка от виното ми, донася от кухнята каничка с мляко.
Ама и аз съм една глупачка! Защо се притеснявах как ще приеме новината? Колко тревоги щях да си спестя. Разбира се, Хю е на седмото небе. Той е прекрасен човек, естествено е да се зарадва, че ще има дете. Що за мъж е онзи, който няма да се почувства щастлив?
Що за жена е тази, която не се радва?
4.
След единствената ни любовна нощ през 1978 година Хю се върна при Бека, аз пък станах най-добрата му приятелка или поне се преструвах, като умело прикривах плътските си мотиви, подтикващи ме непрекъснато да бъда с него. Скараха ли се с Бека, той неизменно идваше при мен да ми разкаже за случилото се. След което се забавлявахме страхотно — отивахме в евтин италиански ресторант, за да хапнем чеснов хляб, на игрището за хокей да окуражаваме Сам, изпивахме огромни количества кафе и консумирахме безброй препечени филийки с масло в стаите си или в студентския стол. Най-хубавите ми мигове в университета безусловно са прекараните с Хю, спомените за тях завинаги са запечатани в съзнанието ми.
С течение на времето все по-безнадеждно се влюбвах в него. Обичах го не само заради невероятната му красота, от която сърцето ми се свиваше, а защото той беше най-жизненият човек, когото познавах. Притежаваше неизчерпаема, почти животинска енергия, проявяваше невероятно любопитство към всичко, което го заобикаляше. Разумът му беше като лабиринт, изглеждаше ненаситен за нови и нови факти. Беше добър спортист. Свиреше на китара, дори сам композираше песните си. Можеше да надпие всеки, кой го го предизвика. Оная му работа беше голяма. Очевидно Бека също бе завладяна от него, защото няколко дни след поредната свада цъфваше при него (разплакана и изпълнена с разкаяние), а на мен ми се повдигаше, като гледах как се целуват и накрая се одобряват.
Между другото, тъкмо тези спомени не са от любимите ми.
Докато бяхме в университета, Хю винаги се държеше с мен учтиво и дружелюбно. Само дето беше учтив и дружелюбен със Сам и другите момичета от отбора по хокей, с представителките на Студентския съюз, библиотекарките, с всички първокурснички. Смятам, че по природа си е такъв. Учтив и дружелюбен, което означава, че не флиртува с теб, не докосва уж случайно ръката ти или пък коляното ти под масата, не подхвърля намеци за нощи на пламенен секс. Давах си сметка, че за него съм безполово същество — като плюшено мече, само че далеч не толкова симпатично.