— Едва ли си свободна сега…
— Свободна съм! — прекъсва ме. — Чакай ме, идвам веднага.
Оглеждам се — жилището е обърнато с краката нагоре. Преди да се заема с плочките в банята, подреждах гардеробите. По-точно извадих всичко — сака, костюми, блузи, панталони, чанти, кутии за шапки, фалшиви цици (които малко приличат на пилешки дреболии) — и го струпах по всички свободни повърхности, но забелязах, че подът в банята е мръсен и се захванах с търкането.
Смених рамките на репродукциите на Климт (картините наистина изглеждат по-шик със златни рамки), обаче нямах време да ги окача в спалнята, затова още са облегнати на стената в дневната. Вчера ходих в „Теско“ — изкупих половината магазин, но само част от покупките са разопаковани. Виждам поне три купа с дрехи за гладене, а малкото свободно пространство на пода е „украсено“ с отворени книги за бременни и списания. Апартаментът ми изглежда като квартирата на Либи. Отдалечен е на светлинни години от елегантното жилище, подредено според фън шуй, което поддържах доскоро.
— Да се срещнем навън — предлагам. — Хванали са ме нервите, предпочитам да изляза.
Ако не познавате Сам, няма да повярвате, че има успешна кариера. Трябва да си доста издръжлив и талантлив, за да бъдеш консултант по мениджмънт, а тя е отличен консултант. Свикнала е да посещава модни заведения, тъй като много често обядва и вечеря с клиенти. Изпреварих я и вече седя в ресторанта, когато тя влиза и се приближава до масата; наблюдавам я как с небрежен жест сваля сакото си, умело начервява устните си и си поръчва водка, преди да седне. Заговарям я едва след като разстила на коленете си снежнобялата колосана салфетка:
— Е, какво ново?
Струва ми много усилия да се преструвам на учтива, не веднага да я обсипя с въпроси, отговорите на които живо ме интересуват — например дали се превръщам в Бека, дали й харесват имената Джак и Тоби за момче и Елън за момиче. Все пак й давам възможност първа да изплюе камъчето.
— О, нищо особено — промърморва тя. — Изведнъж ми хрумна колко хубаво ще е да си поговорим насаме.
Не ме заблуждава дори за частица от секундата. С учудваща бързина сервитьорът донася водката й, тя я изпива също тъй бързо и поръчва втора. От километри личи, че си е наумила нещо.
— Донесете ми чаша минерална вода с резенче лимон — обръщам се към сервитьора. Напоследък се опивам от добродетелта си и вече не копнея за шампанско. — Как вървят приготовленията за сватбата? — От пет месеца насам всеки мой разговор със Сам започва с тази фраза.
Обикновено тя отговаря ентусиазирано и многословно, ала днес е изненадващо лаконична:
— Добре.
— Само това ли ще ми кажеш?
— Ами да! Друго няма.
— Да не би да се е случило нещо фатално, например панделките на роклите на шаферките да не съвпадат по цвят с розите, с който ще бъде украсена църквата? Или пък три пъти си изчислила времето, за което колата ще измине маршрута от жилището ти до храма, а сега ти предстои да намериш средната скорост, с която ще се движи сватбеният кортеж?
— За теб това е майтап, нали? — озъбва се Сам.
Оставам като ударена от гръм. Познавам я от години, ала никога, абсолютно никога не съм я чувала да се сопва на някого. Сам е олицетворение на добросърдечие, отлично възпитание и тактичност. По-скоро би ходила по въже, и то без предпазна мрежа, отколкото да влезе в конфликт с някого. Често се питам как добротата й и понякога лекомисленото й поведение се връзват с професията й. Но ако се съди по успехите й, явно те са разковничето.
— Ставам само за майтап, а? — изсъсква, изпива на един дъх втората водка и веднага поръчва бутилка „Шабли“.
Отпивам от минералната вода, оставям чашата, пресягам се през масата и стискам дланта на Сам:
— Не е вярно, скъпа. Никога не ти се присмивам. — Въпреки че не е съвсем вярно, знам, че тя изпитва необходимост именно от подобно уверение. — С нещо обидила ли съм те?
— Не. Не е свързано с теб.
Въздъхвам от облекчение и я насърчавам да прегледа менюто. Мислено се нахвърлям върху ястията, изпитвам безкрайно удоволствие да си представям вкуса на всяко; за разлика от мен Сам явно не се интересува от съблазнителните блюда — с безразличие се взира в червените чушки, пълнени с мус от треска, или гаспачото с пушена шунка, като че ли се намираме в „Макдоналдс“ и сме си взели сандвичи със сирене и две порции пържени картофки. Поръчвам си ориенталска салата с пържено патешко месо и сос от кашу, после печен калкан. Моля сервитьора да донесе още хляб и отбелязвам, че вероятно ще ми остане място да хапна и пудинг. Сам явно не е на себе си — дори не се изненадва от огромното количество храна, което възнамерявам да погълна. Но и аз май не съм на себе си — струва ми се, че след като изконсумирам всичко, което съм поръчала, с удоволствие ще похапна сандвич със сирене и пържени картофки. Сам продължава да се взира в менюто, като че ли среща затруднение при избора. Предполагам, че още е на диета заради сватбата, затова й посочвам блюдата, които съдържат най-малко холестерол. Тя кимва, покорно приема предложението ми, сякаш изобщо не я е грижа какво има в чинията й.