Питам се какво ли я е извадило от равновесие.
— С Джеймс се целунахме — изтърсва ни в клин, ни в ръкав.
О, това ли било?
— Беше френска целувка… с език и прочие… и ми беше адски хубаво. — Говори бързо, като че ли се страхува, че смелостта ще я изостави. Не знам дали очаква да я порази мълния, или да получи голямата награда.
— Говориш за Джеймс, който…
— Ще ми се пада девер — нетърпеливо ме прекъсва тя.
Навремето и тя, и други мои приятелки ми правеха подобни признания, и то много често. Обикновено обръщам всичко на шега, като възкликвам: „С един куршум два заека, а?“, защото действа успокояващо. Днес не смея да коментирам, докато не разбера точно какво означава признанието й.
— Само веднъж ли? — питам, опитвайки да преценя степента на провинението.
Сам кима усърдно, но след като няколко пъти повтаря: „Разбира се, само веднъж!“, кимането се трансформира в поклащане на глава.
— Два пъти ли?
Завърта глава. Ясно!
— Трезви ли бяхте?
Кима утвърдително.
— Само се целунахте ли?
Пак завърта глава. Чувстам се като зъболекар от викторианската епоха, който се мъчи с ковашки клещи да извади зъб.
— Имаме… — Тя поглежда изпод око кой седи на съседните маси. — Имаме връзка, не ми идва наум по-подходяща дума. — Събира смелост и уверено повтаря: — Да, имаме връзка.
Извръщам поглед към огледалото на стената — дали пък не приличам на свещеник, та Сам се е престрашила да се изповяда пред мен? Напразно се опитвам да скрия изненадата си. Сам има връзка с бъдещия си девер! Явно нашият свят върви към пропаст. Грабвам още едно хлебче, поръсено с тиквени семки, съсредоточено го мажа с масло.
— Откога?
— Откакто бяхме в Уелс.
Откакто забременях и чета книги за бъдещи майки, броя живота си на седмици, затова бързо изчислявам:
— Четиринайсет седмици… повече от три месеца, така ли?
— Да.
— Но ти беше толкова щастлива през последните месеци!
— Вярно е.
— Мислех, че се радваш, задето ще станеш съпруга на Гилбърт.
— Сгрешила си.
Очевидно е, че изпитва непоносими душевни терзания. Набързо преценявам положението. Джеймс е страхотен симпатяга — интелигентен, чаровен и неустоим. Бас държа, че е много добър в леглото — забелязах го, въпреки че в сегашното ми състояние либидото ми клони към нулата.
— Само сексът с него ли те привлича? — Иска ми се отговорът й да е положителен. Ще й бъде много по-лесно в бъдеще.
Обаче Сам поклаща глава:
— Мисля, че съм влюбена в него. Повярвай, не съм го искала, ала щом зърнах Джеймс, разбрах какво ще се случи. Притежава всички качества, които харесвам у Гилбърт, само дето е по-млад, по-енергичен и по-… — Тя се взира в чашата си, като че ли търси думата на дъното й. — По-жизнен. Отначало си казах, че помежду ни има само безпрецедентно сексуално привличане; то наистина е почти осезаемо. Докато пътувахме към Уелс, във въздуха сякаш имаше електричество — страхувах се, че Гилбърт ще го усети, за щастие страховете ми не се сбъднаха.
Бедният доверчив Гилбърт.
Задръстеният стар Гилбърт!
— След като играхме раундърс и похапнахме пай с риба…
— Който е силен афродизиак — подхвърлям, но тя продължава, все едно не ме е чула:
— …отидохме на разходка в гората. Беше неизбежно, разбираш ли?
— На разходка посред нощ ли? — Тя колебливо кимва. — О, Сам, поддала си се на желанието за ПТН. — На нашия си език ПТН е съкращение от Потенциално тайно натискане — няма начин случайно да попаднеш в подобно положение, трябва да го желаеш. Понякога се впускаш в него без намерение нещата да излязат от контрол, друг път отчаяно ти се иска да се случи именно това.
— Внезапно настъпи онзи момент, в който усещаш, че ще се целунете — знаеш, че не бива, ала все пак ще го направиш. Свеждаш очи, после вдигаш поглед към мъжа до себе си, пак поглеждаш надолу.
— Самм, никой не постъпва така освен актрисите във филмите.
— Как не! Аз реагирах именно по този начин. Любовта ми към Джеймс по нищо не прилича на сладникавите филмови сценарии, той е по-реален от всички мъже, които познавам.
Въпреки че съм поразена от разкритията й, напълно я разбирам. Говори за момент, напомнящ онзи, когато с Хю се целунахме в лимузината. И аз се бях поставила в положение за Потенциално тайно натискане (както впрочем правех години наред), по едно време Хю осъзна каква възможност му се предоставя. Насилвам се да се върна към действителността.