Разбира се, в къщи пред погледа ми много по-рядко се мяркаха неговите сексуални атрибути, отколкото нейните ерогенни зони. А веднъж видях менструална кръв… видях я да блести тъмночервена пред погледа ми върху протрития линолеум пред мивката в кухнята. Само две червени капки преди повече от четвърт век, но те продължават да искрят от нейната икона, която виси, вечно осветена в моя Модерен Музей на Тормоза и Неправдите (наред с кутията „Котекс“21 и найлоновите чорапи, за които ще спомена след малко). Освен това на тази икона е изобразена и безкрайна струйка кръв, която се стича по специалната дъска за месо и се събира в една чиния. Това е кръвта, която тя изцежда от месото, за да го направи кашер22. Може би обърквам нещата — може би приличам на син от Дома на Атрей след всички тези приказки за кръв, но аз и сега я виждам как осолява месото на мивката, за да се отцеди по-лесно от кръвта, когато изведнъж поредната атака от „женски несгоди“ я кара да хукне към банята с тревожен стон. Трябва да съм бил не повече от четири-пет годишен, но все още ясно си спомням онези две капки кръв, които зърнах на пода в кухнята… както и кутията „Котекс“… както и чорапите, плъзгащи се нагоре по краката й… както и — трябва ли изобщо да го казвам? — кухненския нож, който заплашваше да пусне собствената ми кръв, когато отказвах да ям. Този нож. Този нож! Онова, което ме побърква, е, че тя самата не виждаше нищо срамно в това, да го използва срещу мен. От леглото си чувам как бъбри за проблемите си с другите дами около масата, където играят на Маджонг: „Моят Алекс изведнъж стана толкова злояд, че се налага да стоя над главата му с ножа.“ И нито една от тях не намира нещо ненормално в тази тактика. Трябва да стоя над главата му с ножа! И нито една от онези жени не става от игралната маса, за да напусне нейната къща! Защото според тях точно така трябва да се държи човек със злоядите деца — да стои под главата им с ножа!
Бяха минали доста години оттогава, когато веднъж тя извика от банята: „Тичай до аптеката! Веднага ми купи един пакет «Котекс»!“ И каква паника имаше в гласа й. Как само изхвърчах! После, обратно в къщи, останал без дъх, подавам пакета на белите пръсти, които се протягат през тесния процеп на вратата на банята… Въпреки че накрая гинекологичните й проблеми трябваше да бъдат разрешени с операция, трудно ми е да й простя, дето тогава ме изпрати на тази спасителна мисия. По-добре да беше се оставила да й изтече кръвта на студения под в банята, по-добре това, отколкото да изпрати едно единадесетгодишно момче да претича за дамски превръзки! Къде беше сестра ми, за бога! Къде беше собственият й запас за краен случай? Защо тази жена така грубо не зачиташе чувствата на малкия си син — от една страна, толкова безцеремонна към моя свян, а от друга — в такава хармония с най-съкровените ми желания!
… Толкова съм малък, че едва ли знам какво е секс, или поне така би си помислил човек. Рано следобед на лето четвърто. Цветята се полюшват на алените си стъбла сред сметта пред блока. Прозорците са отворени, въздухът дъхти на нежна пролет и е изпълнен с виталността на моята майка: тя е свършила със седмичното пране и вече е простряла, приготвила е за десерт мраморна торта, от която прекрасно се, стича — ето пак мисля за кръв! Пак за този нож! Както и да е, — шоколадът приказно се стича по ваниловия блат, постижение, което може да се сравнява само с чудото на онези праскови в сладкото, увиснали в проблясващото желе. Тя е приключила с прането и е готова с тортата, изтъркала е пода на банята и кухнята и ги е постлала с вестници, избърсала е праха, разбира се, излишно е да споменаваме, че е изпрахосмукала, разтребила е масата, измила е съдовете от обяд и (с моята веща помощ) ги е прибрала в шкафа за милчикс в килера, като през цялата сутрин си чурулика като канарче някаква нейна песничка без мелодия, песничка на здраве и радост, на безгрижие и самодоволство. Докато аз рисувам за нея картина, тя взема душ и сега, в обляната от слънце спалня, се облича, за да ме изведе в града. Сяда на ръба на леглото само по сутиен и колан и придърпва нагоре чорапите си, като все нещо бърбори. Кой е малкото, добро момченце на мами? Кой е най-доброто малко момченце на мами? Аз направо се топя от удоволствие и междувременно не изпускам от поглед бавното, стегнато, агонизиращо сладостно пътешествие на прозрачните чорапи нагоре по краката й, докато плътта придобива онзи невероятно вълнуващ оттенък. Сядам съвсем близо, за да усетя дъха на талка за баня по врата й, а и за да поразгледам по-добре сложната плетеница от висящи, разтегателни жартиери, към които след малко ще бъдат прикачени чорапите (разбира се, с триумфален жест). Долавям миризмата на препарата, с който е излъскала четирите махагонови колони на голямото легло, където спи с един мъж, който живее с нас нощем и в неделя следобед. Казват, че той бил баща ми. По върха на пръстите си, въпреки че тя старателно е изтрила всяко едно от тези малки прасенца с топла, влажна кърпа, подушвам мириса на салатата от риба тон, която съм ял на обед. А може би е нещо друго? Може би от женски орган? О, иска ми се да изстена от удоволствие. Едва четиригодишен, вече долавям с кръвта си — аха, отново кръв — колко натежал от страст е този миг, колко възможности крие. Онази дебела персона с дългата коса, която наричат моя сестра, е на училище. Онзи мъж, моят баща, е някъде навън, печели пари, доколкото може. Тези двамата ги няма и кой знае, може би ще имам късмет никога да не се върнат… А междувременно е следобед, пролет е и заради мен, единствено заради мен една жена си слага найлоновите чорапи и тананика за любов. Кой ще бъде завинаги с мами? Аз. Кой ще бъде ръка за ръка с мами, където и да отиде тя по широкия свят? Кой, аз, разбира се. Ама че тъп въпрос — но не ме разбирайте криво, ще спазвам правилата! Кой се наобядва добре с мами, кое добро момченце ще отиде с рейса до центъра заедно с мами, кой ще придружи мами в универсалния магазин… и още, и още, и още… така че само преди седмица или две след благополучното ми завръщане от Европа, мами можа да каже само: