Но аз съм и нещо друго, или поне така ми казват. Евреин. Не! Не! Атеист, крещя. Аз съм едно нищо, що се отнася до религията, и няма нужда да се правя, че съм нещо щом не съм! Не ме е грижа колко самотен е баща ми или колко много се нуждае от мен, аз съм това, което съм, и съжалявам, но той ще трябва да преглътне ренегатството ми изцяло! И не ме е грижа, че стигнахме почти до седящия Шива по отношение на майка ми — всъщност дори се чудя дали цялата тази история с хистеректомията не беше драматизирана до Р., а то съвсем не е било така, само за да ми изкарат ангелите! Единствено за да ме унижат и уплашат, та да стана послушното и безпомощно малко момченце! И съвсем не виждам доказателство за съществуването на Бога или за добродетелите и добронамереността на евреите във факта, че най-у-ва-жа-ва-ният човек в цял Нюарк е седял „цял половин час“ до леглото на майка ми. Ако й е изхвърлял подлогата, ако я е хранил, това може би щеше да значи нещо, но да дойде и да седи половин час с нея до леглото й? Та каква му е работата, майко? За него да мълви баналности на хора, уплашени до смърт, това е същото, което за мен е да играя бейзбол! Той обожава това! И кой не би го обожавал? Майко, равинът Уоршоу е надут, дебел, нервен мошеник с абсолютно гротесков комплекс за превъзходство, герой от романите на Дикенс, това е той един тип, който срещнеш ли в автобуса, без да знаеш, че е толкова уважаван би казала: „Тоя човек вони ужасно на цигари“, и това е всичко, което би казала по негов адрес. Един човек, който, кой знае защо, си е втълпил, че основната единица, носеща значение в английския език, е сричката. Затова нито една дума, която произнася, не се състои от по-малко от три срички, дори и думата Бог. Човек трябва да чуе каква песен и танц представлява в неговите уста думата Израел. Той я произнася, сякаш казва „замразител“. А спомняш ли си какъв празник беше за него да произнася името. Алекзандър Портной на моя бар мицва? Не помниш ли как непрекъснато изговаряше цялото ми име? И защо го правеше, ако не за да впечатли всички вас, присъстващите глупаци, с толкова много срички! И успя! Наистина успя. Нима не разбираш, че синагогата е мястото, където си изкарва прехраната, и нищо повече. Да ходи по болници и да дрънка мъдрости за жи-во-та, (сричка по сричка) пред хора, които треперят от страх пред смъртта по пижама, е работата му, така, както работата на баща ми е да продава застраховки за живот! Това те правят, за да си изкарват прехраната, и ако трябва да изпитваш благоговение пред някого, то нека това бъде баща ми, по дяволите, кланяй се нему така, както пред онзи огромен, тлъст, комичен кучи син, защото баща ми наистина се блъска, и то без да се смята за божи пратеник. И не изговаря така идиотски думите на срички! „Доо-брр-ее доо-шшлии в сини-на-гоо-гаа-та“. О, Боже, О, Гоо-споо-ди, ако отсега нататък от напевната дикция на равините? Защо не ни пощадиш от самите равнини! Защо не ни пощадиш от религията, макар и просто в името на човешкото достойнство! Мили Боже, майко, целият свят вече е наясно, защо не го разбереш и ти? Религията е опиум за народа! И ако вярата в това ме прави четиринайсетгодишен комунист, тогава аз съм такъв и се гордея! По-скоро бих бил комунист в Русия, отколкото евреин в синагогата. Това казах и на баща ми право в очите. Още една граната в корема (поне така подозирам) и много съжалявам, но аз вярвам в правата на човека, правата такива, каквито са гарантирани в Съветския съюз на всички хора, без разлика на раса, религия и цвят на кожата. Моят комунизъм всъщност е причината да настоявам да се храня заедно с прислужницата, когато в понеделник се връщам за обяд и тя все още е тук — аз ще се храня с нея, майко, на същата маса, и ще ям същата храна. Ясно ли е? Ако ям претоплено печено, и тя ще яде същото, и тя ще яде претоплено печено, а не сирене „Мюнстер“ или риба тон, сервирани на специална стъклена чиния, която не поглъща нейните микроби! Но не, не, мама явно не възприема тази идея. Твърде ексцентрично е явно. Да се храня с негърката? Какви ги говоря? Тя ми шепне още в антрето, в момента, в който се върна от училище. „Почакай, момичето ще свърши след минута…“ Но аз няма да се отнасям към никое човешко същество (извън семейството) като към по-нисше! Нима нищо не разбираш от принципа за равенството, по дяволите! И ти казвам, ако той още веднъж каже думата негро в мое присъствие, аз ще забия истинска кама в шибаното му фанатизирано сърце! Ясно ли е на всички? Не ме е грижа, че дрехите му смърдят, когато се прибере, след като е събирал вноски из квартала на цветнокожите, и трябва да ги изнасяме да се проветрят. Не ме е грижа, че почти го правят луд, като оставят застраховките си да изтекат. Това е само още една причина човек да бъде състрадателен. Дявол да го вземе, да бъде мил и изпълнен с разбиране, и да престане да се отнася с прислужницата си като с някакво си муле, сякаш тя не държи на достойнството си като всички други хора. И това се отнася и за всички гои също! Не са имали достатъчно късмет да се родят евреи, нали разбирате? Така че малко рахмонес30 към тези, които не са били такива щастливци, нали? Защото ми е писнало от гойско това, гойско онова! Щом е лошо, значи е гойско, ако е добро, тогава е еврейско! Нали разбирате, скъпи мои родители, от чиито утроби аз някак си съм се пръкнал, че такъв начин на мислене е малко варварски. Че всъщност той е израз на собствения ви страх. Сигурен съм, че първото нещо, което сте ме научили да различавам, не е било нощта от деня, нито пък топлото от студеното, а гойското от еврейското! Но сега се оказва, скъпи мои родители, роднини и приятели, които сте се събрали тук за моя бар мицва, оказва се, тъпанари такива! Тесногръди глупаци! — о, как ви мразя, заради ограничените ви еврейски мозъци! Без да изключвам и вас, равин Сричко, когато за последен път в живота ми ме пращаш до ъгъла за още един пакет „Пал Мал“, от който така смърдиш, в случай че никой досега не ти го е казвал, — оказва се, че в живота има и нещо друго освен вашите отвратителни и безсмислени категории? И вместо да се тръшкате за онзи, който на четиринайсет години отказва да стъпи повече в синагога, вместо да опяват на онзи, който е обърнал гръб на сказанието за своя народ, плачете за собствените си нещастни души, защо не го правите, а само сучете ли, сучете от този кисел плод — вашата религия! Евреин, евреин, евреин, евреин, евреин, евреин! До гуша ми дойде от това сказание за страдающите евреи! Бъди добър, народе мой, и си заври многострадалния завет в многострадалния гъз — защото аз съм и човешко същество!